— Това е сцената — каза ми Ния. — Всичко се съединява с болтове и гайки. Рупърт я е проектирал и изработил съвсем сам. Гледай да не си прищипеш пръстите.
Бях се приближила да й помогна с по-дългите летви.
— Мога да се справя и сама, благодаря ти — продължи тя. — Правила съм го стотици пъти, мога да напиша и наръчник с инструкции. Нужни са двама само за да вдигнат пода.
Зад гърба ми се чу шумолене, при което се обърнах. На вратата стоеше викарият с доста притеснено изражение.
— Опасявам се, че нося лоши новини. Госпожа Арчър ми каза, че Бърт е заминал за Лондон на обучение и ще се върне чак утре, а и никой не ми отговаря от фермата Кълвърхаус, където се надявах да ви настаня. Но пък госпожа И. не вдига телефона, когато е сама вкъщи. Ще дойде да донесе яйца в събота, ала тогава вече ще е твърде късно. Бих ви предложил дома си, само че Синтия ми напомни строго, че боядисваме стаите за гости: леглата са извадени в коридорите, скриновете задръстват площадките на стълбището и така нататък. Влудяваща работа.
— Не се притеснявайте, отче — отвърна Рупърт от сцената.
Подскочих стреснато. Бях забравила, че е там.
— Ще си направим лагер тук в двора. В караваната имаме здрава палатка с вълнени рогозки и гумени шалтета, малък газов котлон и консерви с боб за закуска. Добре ще се разположим.
— Ако зависеше само от мен… — започна викарият.
— О, знам какво си мислите — вдигна пръст Рупърт.
— Не бива да позволяваме на цигани да си правят бивак сред гробовете. От уважение към покойниците и така нататък.
— Е, в думите ви може би има известна доза истина, но…
— Ще се настаним в някой празен ъгъл. Така няма да оскверняваме гробището. Няма да ни е за пръв път да спим в църковен двор, нали, Ния?
Тя се изчерви леко и се направи, че разглежда съсредоточено нещо на пода.
— Е, значи се разбрахме — рече викарият. — Нямаме кой знае какъв избор, нали? Освен това е само за една нощ. Какво пък толкова. О, Боже! — възкликна той, когато погледна часовника си. Как само fugit tempus! Обещах на Синтия да се върна веднага. Днес ще вечеряме по-рано. В четвъртък винаги вечеряме по-рано заради репетицията на хора. Бих ви поканил да се присъедините към нас, но…
— Няма нужда — прекъсна го Рупърт. — Достатъчно ви се натрапихме за днес, отче. Освен това, ако искате вярвайте, но Ния приготвя невероятни яйца с бекон на открит огън в църковни дворове. Ще се наядем като корсикански бандити и ще спим като трупове.
Ния седна прекалено внимателно на един неотворен сандък и изведнъж видях, че изглежда изтощена. Около очите й толкова бързо се бяха образували тъмни кръгове, сякаш бяха буреносни облаци, преминаващи пред луната.
Викарият потри брадичка.
— Флавия, скъпа — обърна се той към мен, — хрумна ми великолепна идея. Защо не дойдеш утре рано сутринта, за да ни помогнеш? Сигурен съм, че „Кукленият театър на Порсън“ ще се зарадва много на помощта ти. Утре трябва да посетя няколко болни на легло, както и срещата на църковното дружество — добави викарият.
— Можеш да бъдеш мой locum tenens, така да се каже. Покажи енорията на нашите гости, освен че ще изпълняваш ролята на управител и общ работник.
— С удоволствие — отвърнах аз и направих почти незабележим реверанс.
Ния поне ме дари с усмивка.
Навън в църковния двор вдигнах Гладис, верния си велосипед, от високата трева и миг по-късно вече летяхме по облените от слънцето улички към Бъкшоу.
Четири
— Здравейте на всички — казах на гърба на Фели, след като се промъкнах незабележимо в салона.
Без да извръща поглед от огледалото, в което се взираше, сестра ми погледна отражението ми в набразденото с годините стъкло.
— Този път ще си изпатиш — закани се тя. — Татко те търси цял следобед. Току-що говори по телефона с полицай Линет в селото. Трябва да призная, че изглеждаше доста разочарован, задето не са извадили подгизналия ти труп от езерото с патиците.
— Откъде знаеш, че не са? — попитах я предизвикателно. — Откъде знаеш, че не съм призрак, върнал се да те тормози, докато те вкара в гроба?
— Защото обувките ти са развързани, а носът ти тече — вдигна глава от книгата си Дафи. Четеше „Вечната Амбър“ за втори път.
— За какво става въпрос в книгата? — попитах аз, когато я четеше за пръв път.
— За мухи, хванати в кехлибар5 — отвърна Дафи със самодоволна усмивка и аз си казах, че трябва да я прочета. Обожавам книги за природните науки.