Малко след като дойдох да работя в Кълвърхаус, Рупърт се появи, за да попълни запасите си от растението. Веднага разпознах куция младеж, който все ни затваряше в пансиона, в кръчмата, през почивните дни.
На мига се заклех, че няма да се забърквам с него; щях да оставя другите момичета да му смъкнат малко самочувствието. Но после…
Погледът й се замъгли и тя се потопи в миналото.
Значи Ния беше права! Рупърт наистина е отишъл да търси Сали в деня, в който пристигнаха. Парченцата от пъзела започваха да се подреждат.
Макар мъглата да се бе вдигнала малко, все още беше доста гъста и ни обгръщаше в мека какавида от странно успокояваща тишина. Никой нямаше да разбере, че сме тук на върха на Джубили Фийлд, освен ако не се сблъскаше с нас случайно. Никой не можеше да ни чуе, освен ако не извървеше цялата дължина на нивата до върха или не се промъкнеше безшумно от гората над нас.
— Рупърт беше голям чаровник — продължи Сали.
— Можеше да очарова и… не, не бива да казвам подобни неща в изискана компания, нали? Можеше да примами и птиците от дърветата… и особено кокошките. Започваше с Шекспир, а после преминаваше към разни неща, които е чувал по мюзикхоловете. Ако „Ромео и Жулиета“ не свършеше работа, започваше да тананика палави песнички. И му се разминаваше… поне в повечето случи. Докато не се пробва със съпругата на Гордън.
Грейс Ингълби? Неволно подсвирнах.
— Това сигурно е било доста отдавна — казах аз. Усетих как прозвуча прекалено грубо, въпреки че нямах такова намерение.
— Преди години — рече Сали. — Преди Робин да умре. Преди Грейс да стане толкова странна. Макар сега да не й личи, тя беше доста красива.
— Изглежда много тъжна.
— Тъжна ли? Това не е точната дума, Флавия. По-скоро е пречупена. Момченцето беше целият й свят, а денят, в който то умря, слънцето угасна за нея.
— Значи тогава си била тук, така ли? — попитах внимателно. — Сигурно ти е било много тежко.
Сали продължи, сякаш не ме чу.
— Гордън и Грейс често разказваха на Робин за идиличния си меден месец край морето и той много искаше да отиде на плажа: пясъкът, мидите, кофичката, лопатката, пясъчните замъци, сладоледът, съблекалните. Робин дори сънуваше морето. Веднъж ми каза: „Сали, сънувах, че приливът идва, а аз се носех по водата като розов балон!“. Горкото дете.
Тя избърса една сълза с грубия ръкав на гащеризона си.
— Боже, защо ти разправям това? Явно съм си изгубила ума.
— Не се притеснявай. Обещавам, че няма да кажа и думичка. Много ме бива да пазя тайни.
В знак на добрите си намерения изрецитирах цялата клетва — да пукна, ако кажа — само че наум.
След като ме погледна бързичко и странно срамежливо, Сали продължи разказа си:
— Някак си успяха да заделят малко пари за рождения ден на Робин. Тъй като жътвата наближаваше, Гордън не можеше да отсъства, но решиха Грейс да заведе момчето на море за няколко дни. За пръв път отиваха някъде само двамата, без Гордън, и Грейс за пръв път си вземаше почивка, откакто е била момиче.
Времето беше много горещо дори за края на август. Грейс наела шезлонг и купила списание. Гледала как Робин си играе с малката кофичка в мокрия пясък до водата. Знаела, че не го грози опасност. Била го предупредила колко опасни са приливите и отливите, а Робин беше много послушен. Задрямала и спала дълго, разбрала колко изтощена била, докато не се събудила и не видяла колко ниско е слязло слънцето. Отливът бил започнал, а Робин не се виждал никакъв. Дали не я е послушал и морето не го е повлякло навътре? Но някой все е щял да го види. Някой е щял да я събуди.
— Грейс ли ти разказа това? — попитах аз.
— О, Боже, не! Всичко това се изясни по време на разследването. Трябваше да изкопчат информацията от нея на малки, счупени фрагменти. Нервите й бяха в окаяно състояние. Разправяше, че изгубила твърде много време да тича нагоре–надолу по плажа и да вика Робин. Тичала покрай водата с надеждата, че ще зърне малкия му червен бански костюм; с надеждата, че ще види лицето му сред децата, които се плискали до брега. После тръгнала отново по плажа и умолявала хората да й кажат дали са срещали момченце с руса коса. Нямало никаква надежда, разбира се. На плажа сигурно десетки деца отговаряли на това описание.
И тогава, заслепена от слънцето, Грейс видяла тълпа, събрала се в сянката под кея. Избухнала в сълзи и тръгнала към тях, като знаела какво ще завари: Робин удавен и около него струпали се зяпачи. Вече ги ненавиждала.