— Беше убит — довърши тя и се отпусна назад. — И аз не съм ги виждала оттогава. Инспекторът не спря да ми задава въпроси. Беше ужасно.
— Убит ли? — изрекох думата така, сякаш тази мисъл не ми бе минала през ум. — Защо смяташ, че Рупърт е бил убит?
— Всички мислят така: полицаите, а сега и ти. Нали каза „след като Рупърт беше…“ Това подсказва нещо, нали. Убит… загинал, няма кой знае каква разлика. Със сигурност не се канеше да кажеш „след като Рупърт умря“ и не се преструвай, че греша. Не съм глупачка, Флавия, затова не се отнасяй с мен като с такава.
— Може да е било злополука — рекох, за да спечеля време, докато си подредя мислите.
— Полицаите щяха ли да разпитват зрителите почти цяла вечер, ако мислеха, че е станала злополука?
Имаше право.
— Още по-лошото е — продължи тя, — че си мислят, че аз съм виновна.
— Разбирам защо.
— Моля? На чия страна си? Казах ти, че се нуждая от помощ, а ти изведнъж ме обвиняваш в убийство.
— Не те обвинявам в убийство, а само казвам как изглеждат нещата.
— Тоест?
Ния се ядосваше все повече с всяка изминала минута.
— Тоест — поех си дълбоко въздух — ти се криеш, Рупърт те е биел, имало е друга жена и си бременна.
Не се чувствах в свои води по тази тема, но бях твърдо решена да плувам като куче, хвърлено от кей. Въпреки това думите ми оказаха забележително въздействие върху Ния. За миг си помислих, че ще ме зашлеви.
— Толкова ли е очевидно? — попита тя, а устната й потрепери.
— За мен е очевидно. Не знам за другите.
— А ти мислиш ли, че аз съм убила Рупърт?
— Не знам. Мисля, че не си способна да извършиш подобно нещо, но пък не съм Спилсбъри14.
Макар сър Бърнард да беше ненадминат в разкриването на убийства, включително на двамата велики отровители доктор Крипън и майор Армстронг, странно защо, той бе отнел собствения си живот, като се задушил с газ в лабораторията си. И въпреки това, ако Спилсбъри беше още жив, той пръв щеше да отбележи, че Ния е разполагала със средствата, мотива и възможността.
— Престани да дрънкаш врели-некипели — сопна се тя. — Наистина ли мислиш, че аз съм убила Рупърт?
— А направи ли го? — сопнах се в отговор.
— Не мога да ти отговоря на този въпрос. Не бива да ме питаш.
Подобни женски увъртания ми бяха до болка познати: единайсет години под един покрив с Фели и Дафи ме бяха имунизирали срещу подобни заобикалки и увъртания.
— Добре — казах настойчиво. — След като не си била ти, кой го е убил?
Очите ми вече бяха привикнали към сумрака в гаража и видях как очите на Ния се разшириха като две еднакви ярки луни.
Последва дълго, доста неприятно мълчание.
— Щом не си била ти — продължих най-накрая, — тогава защо се криеш тук?
— Не се крия! Трябваше да се махна. Казах ти вече. Полицията, семейство Малит…
— Разбирам те напълно за семейство Малит. Предпочитам да прекарам цяла сутрин на зъболекарския стол, пред това да слушам един час бръщолевенето на госпожа Малит.
— Не бива да говориш така. И двамата са много мили хора, особено Алф. Той е добър стар джентълмен, напомня ми за дядо. Но исках да остана сама, за да си събера мислите. Нямаш представа какво означава всичко да е объркано.
— Напротив, имам. Повече отколкото предполагаш. И аз идвам често тук, когато искам да остана сама.
— Явно съм го усетила. Веднага си помислих за Бъкшоу. Никой не би ме потърсил тук. Всъщност доста лесно открих имението.
— По-добре се върни, преди да забележат, че те няма — казах аз. — Инспекторът не беше в църквата, когато минах оттам. Сигурно снощи са стояли до късно. Тъй като вече са те разпитали, няма нищо странно в това, че си решила да се разходиш сред природата.
— Да… — поколеба се Ния.
— Пък и — добавих с обичайния си ведър тон, — само аз знам, че си тук.
Ния бръкна в страничния джоб на вратата на ролс-ройса, извади нещо и го разопакова от шумолящата амбалажна хартия. Отвори го в скута си и аз видях фините разрези в хартията.
— Никой не знае — каза тя и ми подаде сандвич с краставица — … освен теб и още един човек. Заповядай, сигурно си прегладняла.
Двайсет и две
— Хайде! Хайде! — изръмжа Догър с ръце, разтреперани като есенни листа.
Той не видя, че стоя на вратата на оранжерията.
14
Бърнард Спилсбъри (1877–1947) — английски патолог, участвал в разходването на редица убийства. — Бел.прев.