Но това беше само началото! Предстоеше още много.
Червеният цвят вече избледняваше, а разтворът добиваше впечатляващия виолетов цвят на стара синина. Затаих дъх и — да! — ето я и последната фаза на жълто-зелено.
Гелсеминът бе един от хамелеоните в химията, които сменяха великолепно няколко цвята без и следа от предишния нюанс.
Понякога и хората бяха като него.
Ния например.
От една страна, тя беше пленница на пътуващ кукловод; млада жена, която освен бебето, което носеше нямаше други роднини; млада жена, която позволяваше да я пребива куцият й любовник; млада жена, която сега бе останала без пари и средства да се издържа. И въпреки това по един доста сложен начин, който не разбирах напълно, не й съчувствах изцяло.
Дали се дължеше на факта, че така да се каже, беше избягала от местопрестъплението и се бе скрила в гаража в Бъкшоу? Разбирах, че иска да остане сама, но беше избрала най-неподходящия момент.
Къде ли се намираше сега? Дали инспектор Хюит я е арестувал и я е заключил в килия в Хинли?
Написах „Ния“ на листче хартия.
На следващо място беше Мат Уилмът: космополитен образ, който приличаше на излязъл от филм на Орсън Уелс. Казано направо: Мат беше пристигнал, Рупърт беше умрял; Мат бе изчезнал след кавгата с Рупърт, а следващия път, когато го видях, уреждаше превоза на трупа до Лондон за пищно погребение.
Дали Мат не беше убиец, нает от Би Би Си? Дали скандалът на Рупърт с мистериозния Тони не бе тласнал „Лелята“ и директора й до крайност? Дали трагичната кончина на Рупърт на селската сцена не бе просто краят на ожесточен спор за някой договор?
Ами Грейс Ингълби? Честно казано, от дребната тъмнокоса жена ме побиваха тръпки. Олтарът на мъртвото й дете в изоставения гълъбарник би уплашил всеки, а сега госпожа Малит намекваше, че съпругата на фермера не е само работодателка на Дитер.
И Дитер! Въпреки вида му на скандинавски бог и страстта му към английската литература, ми се струваше, че е знаел, че работодателят му отглежда и снабдява с канабис, както Сал и ги нарече, „малка армия от редовни клиенти“. Кои ли бяха те?
Основният клиент, разбира се, е бил Рупърт, който дълги години е посещавал редовно фермата на Ингълби като движещ се по разписание трамвай. Бил е женкар — нямаше съмнение в това (знаех го пак от Сали). С кого ли се беше забъркал? Кой е искал да го убие толкова силно, че наистина да го извърши?
Що се отнася до Сали, и Рупърт, и Дитер са я харесвали. Дали Рупърт не бе изпратен в отвъдното от някой съперник в любовта?
В центъра на всичко като че ли стоеше Сали: тя работеше във фермата на Ингълби от години. Ясно се виждаше, че си пада по Дитер, макар да не бе съвсем очевидно дали чувствата й са напълно споделени.
На следващо място идваше Гордън Ингълби. Гордън, облеченият в бяла тога светец, който помагаше на страдащите, когато лекарите са безпомощни; Гордън, който продаваше селскостопанската си продукция на пазара; Гордън — бащата на мъртвото дете в гората.
Да не говорим пък за Лудата Мег, която е била в Гибът Уд, когато Робин е умрял, или поне е дошла непосредствено след това.
И Синтия — скъпата Синтия Ричардсън, съпругата на викария, чиято единствена страст бе ненавистта й към греховете. Внезапната поява на двама разкрепостени кукловоди, които предлагат да изнесат представление в енорийската зала на съпруга й, сигурно е попарила душата й като огненото езеро от Откровение.
Въпреки всичко това душата на Синтия не бе отдадена на благотворителност. Какво отвърна Мег, когато я попитах как е спала в дома им? Че Синтия й е взела гривната и я изгонила, защото била мръсна. Несъмнено Мег говореше за компактната пудра на Ния, но пък в такъв случай защо я намерих оплетена в одеялото в кабинета? Дали, след като е взела пудрата от Мег, някой от десетките енориаши в дома й по онова време не я е хванал в крачка и тя е скрила кутийката, за да си я прибере по-късно?
Това изглеждаше малко вероятно: ако имаше грях, който да не тежеше на душата на Ситния Ричардсън, то това беше суетата. Само един поглед беше достатъчен да разбереш, че бледото й мише лице никога не е докосвано от грим; на мършавия й врат никога не са висели гердани, а костеливите й китки никога не са били озарявани от гривни. Ако трябва да се изразя възпитано, тя беше обикновена като пудинг.
Подострих молива си и добавих шест имена към списъка си: Мат Уилмът, Грейс Ингълби, Дитер Шранц, Сали Строу, Лудата Мег (веднъж Дафи ми каза, че фамилията на Мег е Гросвенър, но не й повярвах)… и Синтия Ричардсън.