Когато прекосих предпазливо двора, всичко изглеждаше потънало в сенки: стари каменни постройки с прозорци като мъртви очи (както каза Сали) се взираха сляпо в нищото. Зачудих се кой ли от празните прозорци е на някогашната стая на Робин. През кое ли стъкло се е взирало самотното му личице преди онзи страшен Понеделник през септември 1945 година, когато краткият му живот бе завършил неочаквано на въжето?
Потропах символично на вратата и изчаках почтително трийсет секунди. След като времето изтече, натиснах бравата и влязох вътре.
— Госпожо Ингълби? — провикнах се. — Господин Ингълби? Аз съм, Флавия. Дойдох да попитам дали ви се намират от големите яйца.
Не очаквах някой да ми отговори, както и стана. Гордън Ингълби беше твърде трудолюбив, за да се върти из къщата, докато навън още имаше светлина, а Грейс — хм, Грейс беше или в гълъбарника, или се скиташе по хълмовете. Веднъж любознателната госпожа Малит ме попита дали случайно не съм я срещала, докато се разхождам из околията.
— Странна е онази Грейс Ингълби — каза тя. — Приятелката ми Едит — Едит Кроули, скъпа, казваше се Едит Фишър, преди да се омъжи за Джак — отивала пеша на репетиция на църковния хор в Недър Стоуъл, тъй като била изпуснала автобуса, и забелязала Грейс Ингълби да излиза от храсталаците в края на улица Бидис Лейн, която стига до върха на хълма, но не води доникъде.
„Грейс!“, извикала тя. „Ехо! Грейс Ингълби!“, но Грейс се промъкнала през някаква ограда, точно това й бяха думите, „промъкнала се през някаква ограда“ и докато Едит стигне до мястото, Грейс вече била изчезнала. „Сякаш се изпари във въздуха“, точно това ми каза.
По отношение на селските клюки госпожа Малит беше непогрешима като папа Пий IX.
Тръгнах бавно по коридора, почти убедена, че съм сама в къщата. В дъното, край един кръгъл прозорец, стоеше голям часовник и тиктакаше — единственият звук, който се чуваше в смълчаната къща.
Надникнах набързо във всички стаи: в гостната, в дрешника, в кухнята, в килера…
До часовника две стъпала водеха до малка квадратна площадка и когато надникнах зад ъгъла, видях тясно стълбище към първия етаж.
Под стълбите имаше пъхнат шкаф със странно разположени врати от закрепени една в друга дъски, увенчани с пищни дръжки от зелено-бял порцелан, който можеше да е само марка „Уеджууд“. По-късно щях добре да го преровя.
Всяко стъпало надаваше различен стон, докато се изкачвах. Сякаш се отварят поредица от капаци на ковчези, помислих си с приятно потръпване.
„Внимавай, Флавия. Не бързай.“
На върха на стълбите имаше втора, по-малка площадка, от която под прави ъгли три други стъпала водеха до коридора на горния етаж.
Беше логично всички стаи тук да са спални, и се оказах права. Хвърлих по един поглед зад първите две врати и видях студени, спартански обзаведени стаи, всяка с по едно легло, поставка за леген, гардероб и нищо повече.
Голямата спалня в предната част на къщата несъмнено беше на Гордън и Грейс. Освен двоен скрин и двойното легло със захабено одеяло и тази стая изглеждаше също толкова стерилна, колкото и останалите.
Прегледах набързо чекмеджетата на скрина — в неговата половина имаше чорапи, бельо, ръчен часовник без каишка и мазна, често използвана колода карти с Герба на кралската кавалерия; в нейната половина намерих комбинезони, кюлоти, кутийка ампули с приспивателно (моя стар приятел хлорния хидрат — мощно приспивателно средство, което се наричаше „Мики Фин“, когато някой го сипеше тайно в алкохола на американски разбойници. В Англия селските лекари го пробутваха на раздразнителни домакини и му викаха „нещо, което ще ти помогне да заспиваш по-лесно“.)
Не сдържах усмивката си, когато се сетих за случая, в който само с помощта на алкохол, почистващ препарат за тоалетна и шише белина синтезирах цяла партида от това вещество и след като го инжектирах в ябълка, го дадох на Фиби Сноу — изложбената свиня на съседа ни Макс Уайт. Фиби спа пет дни и седемнайсет часа и за известно време „Забележителната спяща свиня“ стана осмото чудо в селскостопанските среди във Великобритания. Макс благородно я даде на заем за празника на „Свети Танкред“, където Фиби можеше да бъде видяна срещу шест пенса как хърка в ремаркето на един камион с надпис Спящата красавица. В крайна сметка тя успя да събере почти пет лири за фонда за църковния хор.