— Не те ли е срам в този час?
Той избъбри:
— За какво, принцесо?
— Ами да обезпокояваш една дама, преди още да е изяла дори супата си.
Той искаше да се пошегува.
— Няма час за юнаците.
— Няма час и за пияниците, дърто магаре.
Павий се ядоса.
— Първо не съм магаре, а след това не съм пиян.
— Не си пиян ли?
— Не, не съм пиян.
— Не си пиян ли? Та ти не можеш дори да стоиш прав!
Тя го гледаше с бесния гняв на жена, на която пречат да обядва с другарките си.
Той се изправи.
— Но, но аз ще изтанцувам една полка.
И за да покаже своята устойчивост, той се качи на стола, завъртя се и скочи върху леглото, където големите му кални обувки лепнаха две огромни петна.
— Ах! Мръсник — извика момата и нахвърляйки се върху него, тя му удари един юмрук в корема, такъв юмрук, че Павий загуби равновесие, падна при краката на кушетката, преметна се, падна на скрина, повличайки със себе си легена и каната за вода, после се сгромоляса на земята, крещейки.
Шумът бе толкова силен и виковете му така остри, че цялата къща се притече: съдържателят, съдържателката, прислугата и персоналът.
Най-напред съдържателят се опита да го вдигне, но щом го изправяше, селянинът загубваше отново равновесие, после започваше да крещи, че кракът му бил счупен — другият, здравият, здравият!
Това беше истина. Изтичаха да потърсят лекар. Случи се точно същият, който бе лекувал Павий у чифликчията Льо Ариво.
— Как, пак вие ли сте? — каза той.
— Да, господине.
— Какво ви е?
— Счупиха ми също и другия, господин докторе.
— Кой направи това, приятелю?
— Ами една женска.
Всички слушаха — момите по пеньоари, със спуснати коси, с още мазни от прекъснатия обед уста, съдържателната — ядосана, съдържателят — неспокоен.
— Това ще има неприятни последици — каза лекарят. — Знаете, че общината ви гледа с лошо око. Трябва да направите така, че да не се говори по този въпрос.
— Какво да правим? — попита съдържателят.
— Най-добре ще бъде да изпратите този човек в болницата, откъдето излиза, и да платите за лечението му.
Съдържателят отговори:
— Предпочитам много повече това, отколкото да имам неприятности.
И така, след половин час Павий се завърна пиян и стенещ в спалнята, от която беше излязъл един час по-рано.
Игуменката повдигна ръце опечалена, защото го обичаше, и усмихната, защото не й беше неприятно да го види отново.
— Е добре, драги мой, какво ви е?
— Другият крак е счупен, госпожо добра сестро.
— Ах, пак ли се качихте върху кола със слама, стари шегобиецо?
А Павий, смутен и потаен, промълви:
— Не, не… този път не… този път не… не… не… Грешката не е моя, един сламеник е причината.
Тя не можа да изтръгне други обяснения и никога не узна, че това падане се дължеше на нейните двадесет и пет франка.