Обаче и най-великолепните природни картини отстъпват пред живостта и достоверността на човешките образи в Мопасановото творчество. Едва ли друг френски писател е успял да пресъздаде тъй сполучливо типа на нормандския селянин. Мъже и жени, стари и млади, бедни и богати, простички труженици и своенравни чудаци — пред нас е богата колекция от характери и съдби, която ни позволява да опознаем обитателите на тази интересна френска област. При разкриването на човешките души писателят е в своята стихия. Неговите разкази биха могли да послужат като ценно помагало за изучаване на човешката психология изобщо и на нормандската народопсихология в частност. Разбира се, че основна предпоставка за дълбокото вникване в характера на нормандеца е онази изключителна и учудваща способност на Мопасан „да вижда“, която е била забелязана най-напред от Флобер и която е най-важното условие за създаването на цялото му творчество. Но има и нещо друго — онова, което е накарало неговия съвременник Жорж дьо Порто-Риш да напише, че „Мопасан прилича на своите селяни. Като тях той ми изглежда едновременно мизантроп и шегаджия, кротък и лукав, разпуснат и неволно склонен към идеализъм“. Писателят извънредно точно и ясно вижда всичко у хората, които наблюдава, но той се домогва до нещо повече от успешното им изобразяване. Той изстрадва заедно с тях злощастната им съдба. Трагедията на дребния човек, на измъчения селски труженик се изживява от автора не във вид на съчувствие, а като собствена печална участ, предопределена от всевластието на парите в едно общество с опустошена нравственост.
Важно място в творчеството на този велик разказвач заемат творбите, вдъхновени от френско-пруската война. Времето на тежките изпитания е пробен камък за душевната сила на хората. Без да се поддава на евтино патриотарство, Мопасан успява да ни убеди в съществуването на редица човешки добродетели, свързани с любовта и предаността към родината.
Със своя проникновен реализъм и ярка изобразителна сила „селските“ разкази на Мопасан съчетават редица от най-характерните черти на цялото му творчество: критично отношение към буржоазната действителност, трезво разбиране на обществените отношения, острота на социалния анализ, преклонение пред природата, утвърждаване на силата и красотата на човешката любов. Те са прекрасен пример за майсторството, достигнато от автора в избрания от него жанр. Ученик на Флобер, последовател на Тургенев (с когото също го свързвала трайна дружба), съратник на Зола и Доде, Ги дьо Мопасан издига разказа до първостепенен литературен жанр и го превръща в средство за дръзко и задълбочено опознаване на живота. Съвсем не е случаен фактът, че много от книгите му са превеждани на руски през следващата година подир издаването им във Франция, а някои са били отпечатани на руски още в същата година, в която са се появили за пръв път на френски. Също както не е случайно, че Мопасан е един от най-популярните чуждестранни писатели в Съветския съюз.
Литературната критика неведнъж е изразявала своето учудване, че в същото време, в което френският роман е изживял небивал разцвет, разказът е имал далеч по-скромни успехи. Подобни констатации се правят и днес — във Франция сред новоизлезлите книги на един сборник с разкази се падат десетки и десетки романи. Не липсват и прибързани изводи и отчайващи прогнози за бъдещето на този жанр. Но за щастие творчеството на Мопасан е налице, за да опровергае опасенията на песимистите. Той е един от авторите, които винаги ще напомнят, че разказваческото умение всякога може да изненада с неподозирани постижения и че възможностите за нови завоевания в тази област са неизчерпаеми като самия живот.
Пенчо Симов
Юни 1982 година
Ги дьо Мопасан
Таткото на Симон
Изби дванадесет часът. Вратата на училището се отвори и децата се втурнаха, като се блъскаха, за да излязат по-скоро. Но вместо набързо да се пръснат и да се приберат, както всеки ден, да обядват, те се спряха на няколко крачки, събраха се на групи и взеха да си шушукат.
Работата беше там, че тая сутрин Симон, синът на Бланшот, беше дошъл за първи път на училище.
Всички бяха чували в семействата си да се говори за Бланшот; и макар че навън хората се отнасяха с нея добре, помежду си майките говореха за тая жена с малко презрително състрадание, което се беше предало и на децата, без те изобщо да знаят защо.