Аз не бях чак толкова пощурял да спя с момичета, които не познавам. Бе, разбира се, лесен начин да се погрижа за сексуалния си нагон и изпитвах удоволствие от цялото това натискане и опипване, ала мразех заранта на другия ден. Събуждах се и намирах непознатото момиче до мен, стаята вонеше на алкохол, леглото, осветлението и пердетата имаха оня особен крещящ блясък на „хотел за една нощ“, а главата ме цепеше от махмурлука. Сетне момичето се събуждаше, почваше да опипва слепешком наоколо в търсене на бельото си и когато си обуваше чорапите, казваше нещо от рода на: „Надявам се, че използва презерватив снощи. Това ми е най-лошият ден от месеца“. После сядаше пред някое огледало и докато оправяше червилото си или си закрепваше изкуствените мигли, почваше да мрънка, че главата я боли или че гримът й се е скапал. Бих предпочел да не прекарвам цялата нощ с тях, но човек не може да се притеснява от някакъв си среднощен час за прибиране, докато прелъстява жени (чието разположение и без това противоречи на законите на физиката), така че излизах за цялата нощ. Това ще рече, че се налагаше да остана до сутринта там, където съм, и да се върна в пансиона изпълнен със себеотвращение и разочарование. От слънчевата светлина очите ме боляха, устата ми се покриваше с пясък, не си чувствах главата.
След като спах така с три или четири момичета, попитах Нагасава: „Щом си го направил седемдесет пъти, не започва ли да ти се струва някак безсмислено?“
— Това доказва, че си свестен човек — каза той. — Моите поздравления. Абсолютно никаква полза няма да спиш с непознати жени и да ги сменяш една с друга. Това само те изтощава и те кара да се отвратиш от себе си. Същото става и с мен.
— Тогава защо, по дяволите, продължаваш да го правиш?
— Трудно е да се каже. Хей, ти си чел онази творба на Достоевски за хазарта, нали? За нещо подобно става въпрос. Когато си заобиколен от неограничени възможности, едно от най-трудните неща е да се откажеш от тях. Разбираш ли ме?
— Донякъде.
— Виж сега. Слънцето залязва. Момичетата излизат и пият. Скитат се наоколо, търсят нещо. Аз мога да им го дам. То е най-лесното на света, направо нищо работа. Докато се усетиш, съм ги свалил. Тъкмо това очакват. Ето какво разбирам под възможности. Те са навсякъде около теб. Нима можеш да ги пропуснеш? Имаш несъмнена способност и възможност да се възползваш: можеш ли да си държиш устата затворена и да се разминеш с това?
— Не знам, никога не съм бил в такава ситуация — казах с усмивка. — Не мога да си я представя.
— Дай си сметка за блаженствата.
Неговото женкарство беше причината Нагасава да живее в пансион, въпреки че произхождаше от заможно семейство. Обезпокоен, че ако му се разреши да живее сам в Токио, синът му няма да се занимава с нищо друго, баща му му бе наложил да живее в пансиона и през четирите години на следването си. Не че това бе от особено значение за самия Нагасава. Той нямаше да се остави няколко правила да го смутят. Винаги когато му се приискаше, получаваше разрешение да отсъства цялата нощ и отиваше да гони мадами или прекарваше нощта в квартирата на приятелката си. Разрешението не се дава лесно, ала за него беше като безплатен билет — а и за мен също, стига той да го издействаше.
Нагасава имаше постоянна приятелка, една, с която излизаше в първи курс. Тя се казваше Хацуми и беше на неговите години. Бях я срещал няколко пъти и ми се стори много мило момиче. Нямаше външност, която веднага да хваща окото, всъщност беше толкова обикновена, че когато я видях за първи път, се запитах защо Нагасава не е направил по-добър избор, обаче всеки, който говореше с нея, веднага започваше да я смята за много симпатична. Тиха, интелигентна, забавна, грижовна, винаги облечена с отличен вкус. Много я харесвах и разбирах, че ако бих могъл да имам приятелка като Хацуми, нямаше да спя със сюрия лесни бройки. Тя също ме харесваше и упорито се стараеше да ми уреди среща с една първокурсничка в нейния клуб, така че да можем да излизаме по двойки, но аз си измислях извинения, за да не повторя предишните си грешки. Хацуми посещаваше най-реномирания в страната девически колеж и нямаше да съм в състояние да разговарям с една от онези свръхбогати принцеси.