Върнах се в пансиона и написах дълго писмо, адресирано до дома на Наоко в Кобе. Където и да беше тя, накрая щяха да й го препратят.
Изложих й открито чувствата си. Написах й, че има много неща, които все още не разбирам, и макар че усилено се опитвам да ги проумея, щеше да отнеме време. Не можех да кажа сега къде щях да бъда, щом това време изтечеше, затова не бе възможно да давам обещания, да отправям искания или да редя мили думи. Преди всичко ние знаехме твърде малко един за друг. Ако обаче тя ми дадеше нужното време, щях да се постарая двамата да се опознаем по-добре. Във всеки случай исках да я видя още веднъж и добре да си поговорим. Със загубата на Кидзуки изгубих човека, с когото можех открито да говоря за чувствата си, и си мислех, че същото е важало и за Наоко. Двамата навярно се нуждаехме един от друг повече, отколкото всеки от нас си даваше сметка, което вероятно бе причина връзката ни да направи такова голямо отклонение и да стане, в известен смисъл, изкривена. „Навярно не трябваше да правя онова, което сторих, и все пак мисля, че то беше всичко, което можех да сторя. Топлотата и сърдечността, които почувствах към теб в онзи момент, бяха нещо, което никога преди не съм преживявал. Изпитвам необходимост да отговориш на това писмо. Какъвто и да е отговорът, нужно ми е да го получа.“
Отговор не пристигна.
В мен се отвори празнина и нищо не дойде да я запълни. Имаше една необичайна лекота в тялото ми, а думите отекваха кухо. Посещавах занятията по-редовно от всякога. Лекциите бяха скучни и въобще не разговарях с колегите си, но нямах какво друго да правя. Седях сам на най-първия ред в аудиторията, не приказвах с никого и се хранех сам. Оставих цигарите.
Студентската стачка започна в края на май. „Да съборим университета“, крещяха всички. Хайде, действайте, мислех си аз. Съборете го. Натрошете го на парчета. Направете го на пух и прах. Пет пари не давам. Ще е като глътка чист въздух за мен. Готов съм на всичко. Ще помогна, ако е нужно. Просто давайте, направете това.
Тъй като районът на университета беше блокиран, а учебните занятия прекратени, започнах работа в една фирма за превоз на товари. Обикаляне с камиони, товарене и разтоварване, такива работи. Беше по-трудно, отколкото си мислех. Отначало сутрин едва се измъквах от леглото от болка. Заплащането обаче бе добро и ако успеех да накарам тялото си да се движи, можех да забравя за празнотата в него. Работех на камиона пет дни в седмицата, а три нощи седмично в магазина за плочи. Свободните си нощи прекарвах с уиски и книги. Есесовеца не близваше уиски и не можеше да понася миризмата му, така че когато, изтегнат на леглото си, пиех там долу, точно под него, той се оплакваше, че от изпаренията не може да учи, и настояваше да изнеса навън бутилката си.
— Ти се изнеси навън — му изръмжавах.
— Но нали знаеш, че пиенето в пансиона е за-за-забранено.
— Въобще не ми пука. Стига си дрънкал.
Той преставаше да мрънка, обаче аз изпадах в безпокойство. Качвах се на покрива и се наливах сам.
През юни написах на Наоко още едно дълго писмо, адресирайки го отново до дома й в Кобе. Съдържанието му беше почти същото като на първото, но накрая добавих следното: „Очакването на твоя отговор е едно от най-мъчителните преживявания, които съм имал. Поне ми кажи дали не съм те засегнал“. Щом го пуснах в пощенската кутия, се почувствах така, сякаш кухината в мен пак зейна.
Освен това през юни излязох с Нагасава още два пъти да спя с момичета. И двата пъти беше лесно. Първото момиче оказа сериозна съпротива, когато се опитах да я съблека и да я поваля на леглото в хотела, но когато почнах да си чета сам в леглото, тъй като другото просто не си струваше труда, тя дойде и взе да се притиска към мен. А след като го бях направил с втората, тя захвана да ми задава най-различни въпроси от интимен характер — с колко момичета съм спал? Откъде съм? В кое учебно заведение уча? Каква музика харесвам? Чел ли съм някой роман на Осаму Дазаи? Къде бих искал да отида, ако можех да пътувам в чужбина? Не смятам ли, че зърната на гърдите й са доста едри? Стъкмих някои отговори и заспах, но на другата сутрин тя каза, че иска да закусим заедно и продължи с поредица от въпроси за безсолните яйца, препечените филии и кафето. Какво работи баща ми? Имал ли съм високи оценки в гимназията? Кой месец съм роден? Дали някога съм ял жаби? Причиняваше ми главоболие, затова още щом се наядохме, казах, че трябва да отида на работа.