— Много необикновен нос — казал управителят. — Никога не съм виждал друг нос като него. Но какво искаш от този
нос Йи Чин Хо?
— Искам да го намеря, та чрез него да върна парите на държавата — казал Йи Чин Хо. — Искам да го намеря, за да бъда полезен на ваше превъзходителство, и искам да го намеря, за да спася собствената си недостойна глава. Освен това искам печата на ваше превъзходителство върху тази рисунка
на носа.
Управителят се изсмял, сложил държавния печат и Пи Чин Хо си отишъл. Цял месец и един ден пътувал той по Царския път, който водел към брега на Източното море; и там една нощ почукал силно на портата на най-голямата господарска къща в тоя богат град:
— Искам да видя господаря на къщата и никой друг — казал той спонтанно на уплашените слуги. — Аз пътувам по
царско поръчение.
Веднага го завели в една вътрешна стая, където господарят на къщата бил събуден и примигващ, изправен пред него.
— Ти си Пак Чунг Чанг, стареят на този град — заговорил Йи Чин Хо с глас, в който звучала страшна заплаха. — Аз идвам по царско поръчение.
Пак Чунг Чанг се разтреперил. Било му добре известно, че царските поръчения били винаги страшни поръчения. Коленете му се заудряли едно в друго и той насмалко не паднал на
пода.
— Сега е късно — казал той с пресеклив глас. — Няма ли
да е добре…
— Царските поръчения никога не чакат! — креснал йи Чин Хо. — Да идем някъде насаме и по-бързо. Трябва да говоря с тебе по една важна работа.
— Това е царска работа — добавил той още по-троснато, така че сребърната лула на Пак Чунг Чанг паднала от изтръпналата му ръка и се търколила на пода.
— Да знаеш — казал Йи Чин Хо, когато двамата се уединили, — че царят страда от една болест, от много страшна болест. Като не сполучил да го излекува, придворният лекар свършил с това, че му отсекли главата. Лекарите от всичките Осем провинции са дошли да се грижат за царя. Те се събрали на велемъдро съвещание и решили, че за излекуването болестта на царя трябва ни повече, ни по-малко от един нос, определен вид нос, много особен вид нос. Тогава ме повика не друг, а лично негово превъзходителство министърпредседателят. Той ми даде в ръце един документ. На този документ, подпечатан с държавния печат, лекарите от Осемте провинции са изрисували този много особен вид нос. „Върви — каза негово превъзходителство министър председателят. — Намери този нос, защото болестта на царя е тежка. И където и да намериш този нос на лицето на някой човек, незабавно го отрежи и колкото можеш по-бързо го донеси в двореца, защото царят трябва да бъде излекуван. Върви и да не си се върнал, преди търсенията ти да се увенчаят с успех!“
— И така аз потеглих на своите издирвания — казал Йи Чин Хо. — Стигнах до най-затънтените кътчета на царството; изминах Осемте главни пътя, претърсих Осемте провинции и кръстосах моретата на Осемте крайбрежия. И ето ме тук.
С тържествен замах той извадил документа от пазвата си, с много шумолене и въртене го развил и го тикнал пред погледа на Пак Чунг Чанг. На документа бил нарисуван носът.
Пак Чунг Чанг се втренчил в него с облещени очи.
— Никога не съм виждал подобен нос — заговорил той.
— На него има брадавица — рекъл Йи Чин Хо.
— Никога не съм виждал… — започнал отново Пак Чунг Чанг.
— Доведи баща си при мене! — строго го прекъснал Йи Чинг Хо.
— Моят престарял и достоен за дълбоко уважение родител спи — казал Пак Чунг Чанг.
— Защо се преструваш? — попитал троснато йи Чин Хо. — Ти знаеш, че това е бащиният ти нос. Доведи го при мен, да мога да му го отрежа и да си вървя. Побързай, че да не дам лош доклад за тебе!
— Милост! — завикал Пак Чунг Чанг и паднал на колене. — Това не е възможно! Това не е възможно! Как можеш да отрежеш носа на баща ми! Може ли той да слезе в гроба без нос! Че той ще стане за смях и приказки и всичките ми дни и нощи ще се изпълнят с горест, О, размисли! Докладвай, че не си видял такъв нос през време на пътуванията си. И ти имаш баща.
Пак Чунг Чанг прегърнал коленете на Йи Чин Хо и заридал върху сандалите му.
— Сърцето ми странно се смекчава от твоите сълзи — казал Йи Чин Хо. — И на мене не са чужди синовните уважение и почит. Но… — Той се поколебал, а сетне добавил, сякаш мислел на глас: — То ще е равно на цената на главата ми.
— Колко струва твоята глава? — запитал Пак Чунг Чанг с плах пресекнал глас.
— Не е забележителна глава — отговорил Йи Чин Хо. — Съвсем незабележителна глава, но аз съм толкова глупав, че я оценявам на не по-малко от сто хиляди низи медни монети.
— Така да бъде — рекъл Пак Чунг Чанг и се изправил на