— Бинг — подхвана пощальонът, — не си ли на работа?
— Нощна смяна — отвърна Бинг.
— Война ли почва? — попита човекът и кимна към дрехите на Бинг.
Бинг носеше бежовите си военни дрехи, винаги избираше тях, когато искаше да се почувства щастлив.
— Ако започва, ще съм подготвен — каза Бинг и му намигна. Нямаше нищо от Коледна земя. А и как би могло да има?
Беше изпратил картичката предния ден.
На следващия ден също не дойде отговор.
Или на по-следващия.
Беше сигурен, че в понеделник ще дойде нещо, затова чакаше на стълбите половин час преди графика за минаване на пощальона. Черни, грозни буреносни облаци се издигаха над хълма зад камбанарията на храма „Нова американска вяра“. Бурята, която Бинг бе почувствал във въздуха предния ден, най-накрая бе дошла. Глуха гръмотевица изтътна на две мили встрани, на височина над три. Не бе точно бумтене, а по-скоро вибрация, която разтресе костите на Бинг и обвивката му от мастна тъкан. Станиоловите цветя се замятаха лудо, потраквайки точно като велосипедите на групичка деца, спускащи се безразсъдно по склона на хълм.
Тътенът и трясъците обезпокоиха Бинг. Беше непоносимо топло и нейде далече ечаха гръмотевици в деня, когато пистолетът за пирони изгърмя (така възприемаше той нещата — не когато застреля баща си, а когато пистолетът изгърмя). Баща му бе усетил дулото върху лявото си слепоочие и бе хвърлил кос поглед към стоящия до него Бинг. Отпи от бирата си, примлясна и каза: „Щях да се уплаша, ако смятах, че имаш достатъчно кураж“.
След като дръпна спусъка, Бинг приседна до дъртия и се заслуша в трополенето на дъжда по покрива на гаража. Джон Партридж се бе проснал на пода, единият му крак потрепваше, а петното от урина върху предната част на панталона му бавно се разрастваше. Бинг седя така, докато майка му не влезе в гаража и не се разпищя. После идеше нейният ред, макар и без пистолета за пирони.
Сега Бинг стоеше в двора и гледаше как облаците се надигат над църквата на хълма, в която майка му бе работила през последните дни от живота си… църквата, която бе посещавал всяка неделя още преди да е проходил и проговорил. Една от първите изречени от него думи бе „алуя“, защото му бе трудно да произнесе „алилуя“. Майка му години наред го бе наричала Алуя.
Никой вече не се молеше там. Пасторът Мичел бе избягал с омъжена жена, открадвайки църковните пари, а банката бе придобила собствеността върху имота. В неделните утрини в храма „Нова американска вяра“ се каеха единствено гълъбите, намерили убежище сред покривните греди. Напоследък Бинг се плашеше от това място… по-скоро от празнотата му. Втълпи си, че храмът изпитва омраза към него, задето е зарязал Бог, и че понякога се привежда напред, готов да изскочи от основите си, и се вторачва в него с прозорците си от цветно стъкло. Понякога, в дни като днешния, гората гъмжеше от бясно жужащи насекоми, въздухът трепереше от лепкавата жега, а църквата сякаш се надигаше застрашително.
Гръмотевица разтърси следобеда.
— Дъжд, дъжд, махай се — зашепна Бинг на себе си. — Ела друг ден.
Първата топла капка го плесна по челото. Последваха други капки, които блестяха ярко на косите слънчеви лъчи, спускащи се от зейналото синьо небе на запад. Дъждът бе топъл като кръв.
Пощата закъсня и Бинг, който се спотайваше под козирката над входната врата, се бе понамокрил. Изтича в пороя до пощенската кутия. Беше точно до нея, когато една гръмотевица проряза небето и падна с оглушителен трясък някъде зад църквата. Бинг изпищя, когато светът се обагри в синьо-бяла светлина. Беше сигурен, че ще изгори, докоснат от Божия пръст, заради това, че продупчи баща си с пистолета за пирони, и заради това, което направи после на майка си на кухненския под.
Имаше само сметка от компания за комунални услуги и брошура, рекламираща нов магазин за матраци, нищо друго.
Шест часа по-късно Бинг се събуди в леглото си от треперливия звук на цигулки и от песента на мъж, чийто глас бе гладък и мек като глазура на ванилова торта. Беше съименникът му Бинг Кросби. Господин Кросби мечтаеше за бяла Коледа, като тези, които той познаваше.
Бинг придърпа одеялата към брадичката си и се заслуша. Успя да долови нежното драскане на игла върху грамофонна плоча.
Измъкна се от леглото и закрачи плахо към вратата. Подът студенееше под босите му крака.
Родителите на Бинг танцуваха в хола. Баща му бе с гръб към него, носеше бежова униформа. Майка му бе положила глава върху рамото му, очите ѝ бяха затворени, устата — леко отворена, сякаш танцуваше насън.