Подаръците чакаха под нисичката, отрупана с гирлянди елха — три големи, зелени, очукани бутилки със севофлуран, които бяха украсени с алени панделки.
Родителите му бавно се завъртяха и тогава Бинг видя, че баща му носи противогаз, а майка му е гола. Тя наистина спеше. Стъпалата ѝ се влачеха по дюшемето. Баща му я държеше за талията, като облечените му в ръкавици длани лежаха върху извивката на белия ѝ задник — блед като луната, светещ с божествена светлина.
— Татко? — каза Бинг.
Баща му продължи да танцува, без да изпуска партньорката си.
— Слез долу, Бинг! — чу се дълбок, бумтящ глас, толкова мощен, че чашите в шкафа изтракаха.
Стреснат, Бинг залитна. Сърцето му за момент направи засечка. Иглата подскочи нагоре, после се сниши, за да възпроизведе края на песента. „Слез долу! Изглежда, че тази година Коледа е дошла по-рано, нали! Хо-хо-хо!“
На Бинг му се прииска да избяга в стаята си и да затръшне вратата. Прииска му се да покрие очите и ушите си, но не можа да събере нужната воля. Разтрепери се при мисълта, че трябва да пристъпи напред, но въпреки това краката му го понесоха покрай трите бутилки със севофлуран, покрай майка му и баща му, надолу по коридора, към входната врата. Тя се отвори още преди да е натиснал дръжката.
Станиоловите цветя се поклащаха в зимната нощ. Бе добавял по едно цвете за всяка година работа в „Норкемфарм“; подаръци за екипа по поддръжка, раздадени на годишното парти.
Коледната земя чакаше отвъд двора. Въртележката потракваше и децата в шейните крещяха и вдигаха ръце към изцъкленото от студ небе. Огромното виенско колело и Арктическото око се въртяха на фона на непознати звезди. Всички лампички на коледната елха, която бе висока колкото десететажна сграда и широка колкото къщата на Бинг, светеха.
— Весела шибана Коледа, Бинг, откачалко! — избумтя гласът и когато погледна към небето, Бинг видя, че луната има лице. Единственото кървясало око се блещеше от безплътната физиономия, пейзаж от кратери и кости. Лицето се усмихна. — Бинг, откачен шибаняко, готов ли си за пътуването на живота ти?!?
Бинг се надигна в леглото си, сърцето му препускаше — вече наистина бе буден. Толкова се беше изпотил, че пижамата му бе залепнала за кожата. Даде си сметка, че се е надървил и предницата на долнището му е издута.
Пое си дълбоко въздух, сякаш не просто се бе събудил, а бе изплувал на повърхността след дълго прекарване под вода.
Стаята бе обляна от светлината на хладната бледа луна с цвят на изсъхнала кост. Бинг бе дишал учестено почти половин минута, когато осъзна, че все още чува White Christmas. Песента бе излязла от съня му и го бе последвала. Чуваше се отдалече и като че ли постепенно заглъхваше и той осъзна, че ако не стане да погледне, звукът ще изчезне и на сутринта той ще е убеден, че всичко е било игра на съзнанието. Стана и закрачи вдървено към прозореца.
Една стара кола се отдалечаваше бавно, доближавайки следващата пресечка. Черен ролс-ройс със странични стъпенки и хромирана броня. Стоповете му просветнаха в червено и осветиха регистрационната табела — NOS4A21. Колата сви зад ъгъла и изчезна, отнасяйки екота на веселата коледна песен със себе си.
Норкемфарм
Бинг знаеше, че човекът от Коледната земя идва, още преди да се появи Чарли Манкс и да му предложи да се поразходят с колата. Знаеше също така, че човекът от Коледната земя не е като другите хора и че работата като охранител в Коледната земя няма да е обикновена работа, и това го уреждаше напълно.
Знаеше заради сънищата, които му се сториха по-живи и реални от всичко, случило се до момента в живота му. В тези сънища той не можеше да влезе в Коледната земя, но можеше да я види през прозорците и вратата. Можеше да подуши миризмата на мента и какао, да види лампичките, светещи на високата десет етажа елха и да чуе скърцането и тракането на старата дървена въртележка. Можеше да чуе и музиката, и виковете на децата. Някой непросветен би си помислил, че ги дерат живи.
Знаеше заради сънищата, но и заради колата. Следващия път, когато я видя, работеше на товарната рампа. Някакви хлапетии бяха изрисували със спрей на задната стена голям черен пенис с дрънкулки, пръскащ черна семенна течност върху две големи червени топки, които вероятно трябваше да са цици, но според Бинг приличаха повече на играчки за елха. Бинг носеше защитно облекло от гума и противогаз и с помощта на разтворена в кофа луга и телена четка отстраняваше боята от стената.