Призракът сви към ресторант „Франклин“, чийто паркинг не бе асфалтиран. По асфалта призракът се плъзгаше като платноходка с надути от попътен вятър платна — леко и безшумно. Сега усещането бе друго — все едно бяха в танк, който мачка земята отдолу с веригите си.
— Какво ще кажеш да пийнем по кола, а после да обсъдим важните въпроси? — попита Чарли Манкс.
Извърна се настрани, дългата му ръка увисна върху волана.
Бинг отвори уста, за да отговори, и едва не се прозя. Дългото спокойно пътуване в късния слънчев следобед му бе подействало приспивно. От един месец насам не спеше добре, още в четири сутринта ококорваше очи. Ако Чарли Манкс не се бе появил пред къщата му, щеше да хапне пред телевизора и да си легне рано. Унесът го подсети за нещо.
— Сънувах я — рече простичко Бинг. — Постоянно сънувам Коледната земя.
Засмя се притеснено. Чарли Манкс сигурно щеше да го помисли за глупак.
Нищо подобно. Неговата усмивка се разшири.
— Сънува ли луната? Луната проговори ли ти?
Бинг издиша рязко въздуха в дробовете си. Впери учуден и леко разтревожен поглед в Манкс.
— Сънувал си такива неща, защото мястото ти е там, Бинг — продължи Манкс. — Но ако искаш да отидеш там, ще се наложи да се потрудиш. Мога да ти кажа какво трябва да направиш.
Господин Манкс излезе, върна се след няколко минути. Намести дългурестата си фигура зад волана и подаде на Бинг запотена бутилка кока-кола, чието гърло издаваше тихо свистене. Бинг си помисли, че това е най-впечатляващата бутилка, която е виждал.
Наклони глава назад и отпи бързо една глътка, втора, трета. Когато отдели бутилката от устните си, тя беше наполовина празна. Пое си дълбоко въздух и се оригна — остър, дрезгав звук, наподобяващ раздиране на чаршаф.
Бинг се изчерви, но Чарли Манкс само се подсмихна весело и каза:
— По-добре вътре, отколкото вън, все това им разправям на моите деца!
Поуспокоен, Бинг се усмихна засрамено. Оригнята му имаше неприятен вкус на кока-кола, но и изненадващо — на аспирин.
Манкс завъртя волана и насочи колата към пътя.
— Наблюдавали сте ме — каза Бинг.
— Да, точно така. Почнах малко след като отворих писмото ти. Доста се изненадах, че е дошло такова нещо, признавам си. От години не съм получавал отговор на моите реклами. Все пак, след като прочетох писмото, усетих, че ти си от моите хора. Човек, който би разбрал колко е важна работата ми. Да усетиш, е едно, но да знаеш със сигурност, е съвсем друго. Коледната земя е специално място и мнозина имат резерви по отношение на това, което правя там. Много внимавам какви служители назначавам. Понастоящем търся някой, който да изпълнява ролята на шеф на охраната. Търся мън, мън, мън за мън, мън, мън.
На Бинг му отне цяла минута да осъзнае, че не е чул последните думи на Чарли Манкс. Въпросните думи се загубиха в звука от търкалянето на гумите по асфалта. Бяха слезли от магистралата и се плъзгаха по сенките, оставени от високите ели край пътя. Когато хвърли поглед към розовеещото небе — слънцето неусетно се бе снишило и залезът наближаваше — Бинг видя луната, която бе бяла като лимонов лед и се носеше в ясната небесна пустош.
— Какво казахте? — попита Бинг и се насили да се надигне в седалката си, като бързо примигваше с очи.
Усещаше, че е на път да задреме. Кофеинът, захарта и свежото съскане на колата трябваше да го разсънят, но изглежда, ефектът им бе точно обратният. Допи колата и се намръщи — течността на дъното на бутилката бе горчива.
— Светът е пълен с брутални и глупави хора, Бинг — каза Чарли. — И знаеш ли кое е най-лошото? Някои от тях имат деца. Някои от тях се напиват и бият малчуганите. Бият ги и ги обиждат. Такива хора не заслужават да имат деца, поне така аз смятам! Ако ме питаш мен, такива трябва да бъдат застрелвани. Куршум в мозъка на всеки един от тях… или пирон.
Бинг имаше чувството, че вътрешностите му се преобръщат. Олюля се и протегна ръка, за да се подпре на таблото.
— Не си спомням нищо — излъга Бинг. Гласът му бе тих и потреперваше. — Беше много отдавна. Бих дал всичко, за да поправя нещата.
— Защо? За да има възможност баща ти да те убие? Във вестниците пише, че те е ударил толкова силно, че ти е счупил черепа. Пише, че целият си бил в синини, някои от които стари! Не мисля, че е нужно да ти обяснявам каква е разликата между убийство и самозащита!
— Нараних и майка си — прошепна Бинг. — В кухнята. Тя нищо не ми беше направила.
Господин Манкс като че ли изобщо не се впечатли.