Бинг отново се вторачи в момичето в краката му. Тогава тя примигна, както си беше в мътния лед.
Той изкрещя отново и залитна. Спъна се в един кръст, завъртя се и падна на ръце.
Впери поглед в матовия лед. Манкс насочи фенерчето към лицето на друго дете — момче с чувствителни, умислени очи, надничащи изпод светъл бретон.
Бинг се надигна, но след една комична танцова стъпка се строполи отново, малко по-вляво. Светлината на фенерчето на Манкс му позволи да види друго дете, азиатско момиче, стиснало плюшено мече с елек от туид.
Бинг простена от ужас. Момичето, Сара Чо, се взираше в него с отворена, пищяща беззвучно уста. Беше погребана в леда с омотано около врата въже за простиране на пране.
Чарли Манкс го хвана за лакътя и му помогна да се изправи.
— Съжалявам, че трябваше да видиш това, Бинг — рече Манкс. — Ще ми се да можех да ти спестя гледката. Но ти трябва да разбереш поради какви причини върша тази работа. Да се връщаме в колата. Имам термос с какао.
Докато минаваха по леда, господин Манкс стискаше Бинг здраво за подмишницата, за да не падне отново.
Разделиха се пред колата. Чарли се насочи към шофьорската врата, а Бинг се поколеба за момент, забелязвайки (чак сега) каква статуйка има на капака — усмихнала хромирана дама с разперени ръце и веещи се назад дипли на роклята, наподобяващи крила. Веднага разбра, че прилича на ангелите, които стояха на пост пред портата на гробището.
Когато влязоха в колата, Чарли Манкс бръкна под седалката си и извади сребърен термос. Махна капачката, напълни я с топъл шоколад и я подаде на Бинг. Той я стисна с две ръце и отпи от парещата сладост, докато Чарли Манкс правеше обратен завой. Подкара натам, откъдето бяха дошли.
— Разкажете ми за Коледната земя — помоли плахо Бинг.
— Тя е най-доброто място — каза Манкс. — При цялото ми уважение към господин Уолт Дисни, Коледната земя наистина е най-щастливото място на света. Макар че, ако погледнем от друга гледна точка, може да се каже, че е най-щастливото място, което не е на този свят. В Коледната земя всеки ден е Коледа, а децата там никога не се чувстват нещастни. Да, децата там дори не знаят какво е да си нещастен! Само забавления има. Като в рая е, само дето те не са мъртви, разбира се! Те живеят вечно, остават си деца завинаги и не им се налага да се мъчат и унижават като нас, бедните възрастни. Открих това място на мечтите преди много години и първите малчугани, които заживяха там, бяха моите деца. Така те намериха спасение от жалкото злобно същество, в което се бе превърнала майка им.
— Там невъзможното става реалност. Но мястото е за деца, само неколцина възрастни имат правото да живеят там. Само хората, които са доказали, че са предани на каузата. Само онези, които са готови да жертват всичко за добруването и щастието на малките душички. Такива като теб, Бинг.
След кратка пауза продължи:
— Копнея с цялото си сърце всички деца на света да намерят пътя за Коледната земя, където да познаят сигурността и безграничното щастие! О, това би било велико! Но малцина възрастни биха се съгласили да изпратят децата си при човек, когото не познават, на място, което не са посещавали. Биха си помислили, че отвличам децата и блудствам тях! Така че довеждам само едно-две деца годишно и това са все деца, които съм видял в Гробището на вероятностите, добри деца, измъчвани от собствените си родители. Като човек, към когото са се отнасяли ужасно като дете, вероятно разбираш колко важно е да им се помага. Гробището ми показва децата, чието детство би било ограбено от майките и бащите им, ако не се намеся. Щяха да бъдат бити с вериги, да бъдат принуждавани да ядат котешка храна и да бъдат продавани на перверзници. Щяха да станат студени, безчувствени хора, когато пораснат, и да рушат живота на децата си. Ние сме единственият им шанс, Бинг! Откакто стоя начело на Коледната земя, съм спасил около седемдесет деца и копнея да спася поне още сто, преди да си отида.