Колата летеше в мразовития мрак. Бинг помръдваше устни, смятайки наум.
— Седемдесет — промърмори той. — Мислех, че спасявате само едно дете годишно, най-много две.
— Да — отвърна Манкс. — Точно така.
— Ама… на колко години сте? — попита Бинг.
Манкс се ухили, показвайки острите си кафяви зъби.
— Работата ме поддържа млад. Допий си какаото, Бинг.
Бинг преглътна последната топла сладникава глътка, после разклати утайката, която беше жълта. Зачуди се дали току-що не бе погълнал нова доза от медикаментите за Дюи Хенсъм. Това име му звучеше като шега, като нещо, което можеш да прочетеш в хумористично стихотворение. Дюи Хенсъм, предшественикът на Бинг, който бе спасил десет деца и си бе заслужил място в Коледната земя. Щом Чарли Манкс е спасил седемдесет деца, значи… какво? Преди Бинг е имало седмина други? Късметлии.
Чу боботене, сякаш зад тях се бе появил камион с дванайсетцилиндров двигател. Погледна назад — шумът се засилваше с всяка изминала секунда — но не видя нищо.
— Чувате ли това? — попита Бинг. Не усети как празната капачка се изплъзна от изтръпналите му изведнъж пръсти. — Май нещо се приближава?
— Вероятно сутринта — отвърна Манкс. — Наближава бързо. Не гледай, Бинг, ето идва!
Боботенето се засили и внезапно започна да ехти от лявата страна на Бинг. Той впери очи в мрака и сравнително ясно видя страничната част на малък камион, беше на половин метър. Отстрани бяха изрисувани зелено поле, червена ферма, няколко крави и ярко, усмихнато слънце, показващо се над хълмове. Лъчите на слънцето осветяваха надписа: СЪНРАЙЗ ДЕЛИВЪРИ.
За момент камионът затули земята и небето. Надписът запълни цялото зрително поле на Бинг. После машината ги подмина с потракване, проточвайки опашка от прах зад себе си и Бинг потрепна при гледката на ослепително синьото утринно небе, небе без облаци и граници, и се загледа с присвити очи в…
Селските райони на Пенсилвания
Чарли Манкс отби вдясно и спря. Пътят беше селски, напукан и прашен. Край банкета растяха пожълтели бурени. Жужаха насекоми. Ниското слънце блестеше. Едва ли бе по-късно от седем сутринта, но Бинг вече усещаше как жестоката жега пропълзява през предното стъкло. Не след дълго всичко щеше да започне да се пържи.
— Леле! — възкликна Бинг. — Какво стана?
— Слънцето изгря — отвърна благо Манкс.
— Заспал съм? — попита Бинг.
— Всъщност, Бинг, мисля, че си бил буден. Вероятно за пръв път в живота си.
Манкс се засмя, а Бинг се изчерви и в отговор пусна несигурна усмивка. Невинаги разбираше Чарли Манкс, но пък така по-лесно можеше да го боготвори.
Над високите треви се стрелкаха водни кончета. Бинг не можа да разбере къде се намират. Определено не бяха в Шугъркрийк, а някъде в дълбоката провинция. Когато погледна през страничното стъкло към замъглената златна светлина, видя къща в колониален стил с черни капандури. Издигаше се на хълма отсреща. Момиче с тясна червена рокля на цветчета стоеше отпред на алеята, под едно акациево дърво, и се взираше в тях. В едната си ръка държеше въженце за скачане, но явно нямаше намерение да играе. Наблюдаваше ги някак озадачено. Бинг предположи, че тя никога не е виждала ролс-ройс.
Той присви очи към нея, после вдигна ръка и ѝ помаха. Тя не отговори на поздрава, само наклони глава на една страна, като продължи да го наблюдава. Плитката ѝ увисна върху дясното рамо и тогава той я разпозна. Подскочи като ужилен и удари коляното си в долната част на таблото.
— Тя е! — изкрещя. — Тя е!
— Коя е тя, Бинг? — попита Манкс, все едно не знаеше.
Бинг се вторачи в нея, тя — в него. Едва ли щеше да се изненада повече, ако бе видял мъртвец да възкръсва. Всъщност може би точно това бе видял.
— Лили Картър — каза Бинг. Имаше способността да запомня лесно стихчета. — Към грях от своята майка насочена, детството ѝ приключи, преди да започне. Ех, де да можеше към земята Коледна някой…
Замлъкна, когато вратата към верандата се отвори и отвън излезе фина жена с изцапана с брашно престилка.
— Лили! — провикна се жената. — Преди десет минути ти казах, че закуската е готова. Прибирай се!
Лили Картър не отговори, но започна да отстъпва бавно към къщата. Беше ококорила очи, не от страх, а от любопитство.
— Това вероятно е майката на Лили — каза Манкс. — Проучих малката Лили и майка ѝ. Майката работи като барманка в едно крайпътно заведение наблизо. Знаеш какви са жените, работещи в барове.