ТУК →
Насочваше я към странно място. „Та нали вече съм тук!“
Предишните пъти бе минавала по моста като в транс; въртеше педалите инстинктивно, без да се замисля изобщо, сякаш бе съставна част от велосипеда, както скоростите и веригата.
Този път си наложи да кара бавно и да се оглежда, макар че с цялата си душа копнееше да мине светкавично от другата страна. Пребори се с импулса да кара така, все едно мостът ще рухне всеки момент.
Тя искаше да запише детайлите в мозъка си. Чудеше се дали ако се взре съсредоточено в Прекия път, той няма да се стопи.
А после какво? Къде ще се озове тя, ако мостът спреше да съществува? Нямаше значение. Мостът упорстваше, изобщо не се трогваше от вторачения ѝ поглед. Дъските бяха стари, протъркани и нацепени. Пироните в стените бяха съвсем ръждясали. Усещаше как настилката се огъва под тежестта на велосипеда. Прекият път не се поддаваше на внушението да се разкара.
Естествено, тя чуваше пращенето. Усещаше гръмкото му бучене със зъбите си. Виждаше го — виждаше бурята от статичен шум през пукнатините в стените.
Вик не смееше да спре, да слезе от велосипеда и да докосне стените. Бе убедена, че ако слезе от велосипеда, няма да може да се върне. Нещо ѝ подсказваше, че съществуването на моста зависи изцяло от това да се движи напред, без да се замисля много-много.
Мостът потрепна, застина, после потрепна отново. От гредите падаше прах. Беше ли мярвала гълъб да прелита горе?
Вдигна глава и видя, че покривът е отрупан с прилепи. Крилата им бяха свити и покриваха дребните им мъхести тела. Те постоянно мърдаха, намествайки крилата си. Няколко извърнаха глави към нея и я изгледаха с късогледите си очи.
Тези прилепи бяха еднакви и имаха лицето на Вик. Кожата бе розова, сбръчкана, но Вик се позна. Бяха същите като нея по физиономия, само дето в очите им блещукаха червени пламъчета, същински капки кръв. При тази гледка тя усети как тънката сребърна игла на болката премина през лявата ѝ очна ябълка и се заби в мозъка. Животинките издаваха пищящи звуци, които се извисяваха над съскането и пукането на бурята от статичен шум.
Едва издържаше. Искаше да крещи, но осъзнаваше, че ако го направи, прилепите ще излетят, ще се струпат върху нея и ще я убият. Затвори очи и се концентрира върху въртенето на педалите. Нещо се тресеше зверски. Не можеше да прецени дали това е мостът, велосипедът или самата тя.
Тъй като очите ѝ бяха затворени, разбра, че е стигнала края на моста, чак когато предната гума изтопурка върху прага. Посрещна я вълна от топлина и светлина — така и не погледна към какво се е запътила — после чу крясък:
— Внимавай!
Отвори очи точно когато велосипедът се удари в нисък циментов бордюр.
Хиър, Айова
Тя се пльосна на тротоара и ожули дясното си коляно. Изтърколи се и остана по гръб. Стисна крака си с две ръце.
— Ау — проплака. — Ау, ау, ау!
Гласът ѝ минаваше в различни октави, както правят инструменталистите, когато се упражняват с гамите.
— О, милата, добре ли си? — чу се някъде откъм блясъка на обедното слънце. — Трябва повече да внимаваш, когато изскачаш така от нищото.
Вик присви очи към светлината и успя да различи силуета на кльощаво момиче. Вероятно беше към двайсетгодишна, върху искрящата ѝ алена коса бе кацнала мека шапка. Носеше гривна от уши на кенчета за бира и обеци от плочки за скрабъл. Беше обута във високи кецове „Конвърс“ без връзки. Приличаше на детектива Сам Спейд, ако Спейд бе момиче и през уикендите представяше ска групи.
— Добре съм. Само се охлузих малко — каза Вик, но момичето вече не я слушаше.
Беше вперила поглед в Прекия път.
— Знаеш ли, винаги съм искала там да има мост — каза пънкарката. — Няма по-подходящо място за мост.
Вик се надигна на лакът и извърна глава към моста, който сега висеше над бурни кафяви води. Реката бе широка почти колкото Меримак, обаче бреговете ѝ бяха доста по-ниски. От двете страни, досами високия няколко метра песъчлив насип, растяха брези и вековни дъбове.
— Така ли стана? Моят мост падна от небето? — Момичето продължаваше да гледа натам. Имаше немигащия, отнесен поглед на хората, които си падат по трева и банди като „Фиш“4. — Ммм, не. Приличаше по-скоро на проявяване на снимка на полароид. В-в-виждала ли си как се проявяват тези снимки?
Вик кимна и си представи как кафявият квадрат бавно избледнява, образите изплуват и се оформят, а цветовете добиват яркост.
— Твоят мост изникна там, където имаше няколко стари дъба. Чао, чао, дъбове.
4
Phish — американска рок група, основана във Върмонтския университет през 1983 г. — Б.пр.