— Да, налага се. Мисля си, че това е една от причините да си тук. Може би моите плочки искат да споделят нещо с теб.
Тя развърза връзките на торбичката, бръкна вътре и извади шепа плочки. Метна ги на бюрото.
Вик извърна глава, за да ги огледа, но те представляваха просто бъркотия от букви.
— Това говори ли ти нещо?
— Все още не.
Маги се приведе и започна да ги побутва с малкия си пръст.
— Ще кажат ли нещо?
Маги кимна.
— Защото са магически?
— Не мисля, че са магически. При другите хора не действат. Плочките са моето острие. Чрез тях пробивам дупка в реалността. Непременно трябва да е нещо, което обичаш. Винаги съм обичала думите и скрабълът ми предоставя възможност да си играя с тях. Включиш ли ме в турнир по скрабъл, някой ще си тръгне с накърнено его.
До момента бе разбутала буквите така, че да изписват: ХЛАПЕТО ТРЯБВА ОБЯД ДА ФТВТ.
— Какво означава ФТВТ? — попита Вик, после извъртя глава, за да разгледа буквите от другата страна.
— Нищо. Още не мога да разбера.
Маги се намръщи, но продължи да мести плочките.
Вик отпи от чая си. Беше топъл и сладък, но веднага щом преглътна, по челото ѝ изби студена пот. Въображаемите щипки, обхванали лявата ѝ очна ябълка, затегнаха хватката си.
— Хората живеят в два свята — каза Маги с отнесен глас, като не спираше да оглежда буквите. — Има реален свят, изпълнен с дразнещи факти и правила. В реалния свят някои неща са истински, други не. Като цяло реалният свят е т-т-т-тъп. Но хората живеят и в света, намиращ се в собствените им глави. Проекция, свят на мисълта. В света на мисълта, в проекцията всяка идея е факт. Емоциите са също толкова реални, колкото гравитацията. Сънищата притежават мощта на историята. Креативните хора, като писателите и Хенри Ролинс7, прекарват много време в света на мисълта. С-с-свръхкреативните хора обаче могат да използват острие да прережат шевовете между двата свята и да обединят световете в единно цяло. Твоят велосипед. Моите плочки. Това са нашите остриета.
Тя наведе глава и размести решително плочките. Сега пишеше: ХЛАПЕТО НАМЕРИ ЗА НЕЙНОТО ДЕТЕ БОГАТ ТЪПАК.
— Не познавам богати тъпаци — рече Вик.
— Освен това си твърде малка, за да имаш деца — каза Маги. — Трудно е. Де да имах друг…
— Значи, моят мост е въображаем.
— Не и когато си с велосипеда. Тогава е реален. Проекция, издърпана в реалния свят.
— Ами твоя скрабъл? Той е просто една торбичка. Не е като велосипеда ми. Не прави нищо невъз…
Докато Вик говореше, Маги разхлаби връзките на торбата докрай и бръкна вътре. Плочките затракаха и зачаткаха, сякаш бяха хиляди. Китката ѝ изчезна, после и лакътят ѝ. Торбата бе дълбока не повече от педя, но за нула време ръката на Маги потъна до рамото, като кадифето дори не се изду. Вик чуваше тропота на безброй плочки.
— Ааа! — изкряска Вик.
Библиотекарката от другата страна на аквариума се огледа.
— Голяма дупка в реалността — обяви Маги. Лявата ѝ ръка сякаш бе отрязана при рамото, а чуканчето, незнайно защо, бе покрито с торба за скрабъл. — Бъркам в моята проекция, за да взема плочките, които ми трябват. Когато казах, че твоето колело и моите плочки са остриета, които правят процеп в реалността, не се изразявах метафорично.
На Вик ѝ се пригади от натиска в лявото око.
— Моля те, извади си ръката.
Маги дръпна надолу кадифената торба със свободната си ръка и лявата ѝ ръка се показа. Тя сложи торбичката на масата и Вик чу как плочките вътре изтракаха.
— Зловещо е, знам — промълви пънкарката.
— Как го правиш? — попита Вик.
Маги си пое дълбоко въздух.
— Защо някои хора говорят десет чужди езика? Защо Пеле може да прави задна ножица? Просто нещо им е дадено, така смятам. Малцина притежават таланта, красотата и късмета, нужни, за да станеш кинозвезда. Малцина знаят за думите толкова, колкото поета Джерард Менли Хопкинс. Той е знаел за проекциите! Той е въвел термина. Н-н-н-някои хора са кинозвезди, други са знаменити футболисти, а ти си свръхкреативна. Това е малко странно, но странно е и да се родиш с очи с различен цвят. А и ние не сме единствените. Има и други като нас. Срещала съм ги. Скрабълът ме насочи към тях. — Маги се приведе и отново започна да побутва плочките. — Веднъж се срещнах с едно момиче. То имаше красива стара инвалидна количка с гуми с бял кант. С помощта на количката изчезваше. Само трябваше да подкара назад към Кривата алея, така я наричаше. Това бе нейният начин за бягство. Излизаше на тази алея и изчезваше, но п-п-п-родължаваше да вижда какво става в нашия свят. Всички цивилизации имат истории за хора като теб и мен, хора, които с помощта на тотеми са правили гънки в реалността. Индианците от племето навахо…
7
Хенри Ролинс — американски певец, текстописец, актьор, телевизионен и радиоводещ. — Б.пр.