— Фамилията ѝ е Грегорски — каза Вик.
— Точно така. Лимузина трябвало да я вземе от хотела, но някой пребил шофьора и отвлякъл Марта Грегорски и майка ѝ. Той трябва да е бил. Призрака. Изсмукал е момичето, а после го е захвърлил при другите използвани деца в някакъв негов фантастичен свят. Проекция, която никой не би желал да посети. Мястото е подобно на твоя мост, само дето е по-голямо, много по-голямо.
— Ами майката? И нея ли е изсмукал?
— Според мен не се храни с възрастни. Само с деца. Някой му помага при отвличанията и се погрижва за възрастните, някой като Ренфийлд. Знаеш ли кой е Ренфийлд?
— Оръженосец на Дракула, ако не се лъжа.
— Общо взето, да. Знам, че Призрака е много стар и има много ренфийлдовци. Лъже ги, въвежда ги в илюзорен свят, вероятно успява да ги убеди, че са герои, а не похитители. Накрая винаги ги принася в жертва. По този начин се възползва максимално от тях. Когато разкрият престъпленията му, той ще може да хвърли вината върху тъпите си помощници. Отвлича деца от дълго време и умее да се спотайва в сенките. Научих много подробности за Призрака, но въпреки това не мога да установя самоличността му.
— Защо просто не попиташ плочките как се казва?
Маги примигна, после с тъжен глас, в който се усещаше и нотка на изумление, рече:
— Такива са правилата. В с-с-с-крабъл не се използват собствени имена. Затова плочките казаха, че ще дойде Хлапето, а не Вик.
— Ако го намеря, науча името му и разбера как изглежда — подхвана Вик, — ще успеем ли да го спрем?
Маги плесна по бюрото толкова силно, че чашите с чай подскочиха. В очите ѝ се четяха ярост и… страх.
— А, не, Вик! Ти май не ме слушаш! Ако го намериш, може да загинеш, а тогава аз ще съм виновна! Да не мислиш, че искам такова нещо да тежи на съвестта ми!
— Но ако не предприемем нещо, той ще продължи да отвлича деца. Все едно обричаме децата на…
Вик замлъкна, стресната от изражението на Маги.
Физиономията ѝ се бе изкривила в болезнена гримаса. Обаче извади хартиена кърпичка от една кутия и я подаде на Вик.
— Лявото ти око — каза. — Ти плачеш, Вик.
— Трябва да се връщаш — настоя Маги. — И то бързо.
Вик не възрази, когато Маги я хвана за ръката и я изведе от библиотеката. Тръгнаха по пътеката, която бе застлана със сенките на дъбове.
Колибри пиеше нектар от полупрозрачните цветчета на едно дърво, пърпорейки като малко моторче. Водни кончета се издигаха от топлото течение, крилата им блестяха като злато на слънцето.
Ралеят бе там, където го оставиха, до пейката. По-долу имаше тесен асфалтов път, който свиваше зад библиотеката. Зад тревистите брегове на реката се показваше мостът.
Вик посегна към кормилото, но Маги я изпревари, хващайки я за китката.
— Безопасно ли е да влизаш там? Като се има предвид как се чувстваш в момента?
— Досега не е имало проблеми.
— Това не ми звучи много о-о-оптимистично. Нали се разбрахме за Призрака? Твърде малка си, за да се захващаш с издирването му.
— Добре — каза Вик, изправи велосипеда и преметна крака си над рамката. — Твърде малка съм.
Докато отговаряше, мислеше за ралея. Когато го видя за пръв път в магазина, продавачът каза, че е твърде голям за нея, но баща ѝ обеща да ѝ го купи, когато порасне. На рождения ѝ ден, три седмици по-късно, колелото стоеше на алеята, украсено с панделка, точно както тя бе очаквала. Вик дори за секунда не се бе усъмнила.
Баща ѝ бе казал: „Вече си пораснала, нали?“.
— Как да разбера дали си успяла да минеш по моста? — попита Маги.
— Винаги успявам — отвърна Вик.
Слънчевите лъчи бяха стоманени карфици, забити в лявата ѝ очна ябълка. Зави ѝ се свят. За момент образът на Маги Лей се раздвои. Когато отново стана един, пънкарката подаде на Вик сгънат на четири лист хартия.
— Ето — каза Маги. — Обяснено е от експерт по темата всичко за проекциите и защо имаш такава дарба.
Вик кимна и прибра листа в джоба си.
— О! — изписка Маги.
Подръпна едното си ухо, а после и другото и мушна нещо в дланта на Вик.
— Какво са тези? — каза Вик, докато гледаше обеците от плочки за скрабъл.
— Броня. Както и ръководство на заекващия за справяне със света. Когато някой те разочарова, сложи ги. Ще се почувстваш по-силна. Маги Лей гарантира.