Месеци по-късно, през есента, малко след два и половина сутринта, телефонът в къщата на Конлън иззвънял и сънената Агата вдигнала. Чула свистене и пукане, сякаш връзката е междуградска, после няколко деца запели The First Noel. Високите им сладки гласчета трептели от надигащия се смях. На Агата ѝ се сторило, че чува гласа на дъщеря си, и се разкрещяла: „Чарли, Чарли, къде си?“. Но дъщеря ѝ не отговорила, а малко по-късно връзката прекъснала.
От телефонната компания казали, че по това време никой не се е обаждал в къщата, и полицаите стигнали до извода, че става въпрос за фантазии на поболяла се от скръб жена.
Всяка година в Америка стават 58 000 отвличания на деца (несвързани със семейни взаимоотношения) и в началото на деветдесетте години между изчезването на Марта Грегорски, Рори Маккомбърс, Ейми Мартин, Джейк Кристенсен, Чарли Конлън и възрастните им близки — заради малкото свидетели и различните щати и обстоятелства — не била направена връзка. Връзка била направена чак след случилото се с Вик Маккуин, която попаднала в ръцете на Чарлс Талънт Манкс III.
Хейврил, Масачузетс
В края на март Линда завари Вик с Крейг Харисън в стаята ѝ в един през нощта. Не че се чукаха, дори не се целуваха, но Крейг държеше бутилка „Бакарди“, а Вик изглеждаше доста пияна.
Крейг сви рамене, усмихна се и на тръгване подхвърли: „Лека нощ, госпожо Маккуин, съжалявам, че ви събудихме“. На следващата сутрин Вик отиде да поеме съботната си смяна в „Тако Бел“, без да проговори на майка си. Не гореше от желание да се прибира вкъщи и определено не бе готова за това, което я очакваше, когато все пак се прибра.
Линда седеше на леглото на Вик, което бе старателно оправено, със сменени чаршафи и бухната възглавница, както в хотелите. Липсваха само ментовите бонбони върху калъфката.
Всичко друго бе изчезнало — скицникът, книгите, компютърът. На бюрото имаше някакви неща, но в първия момент Вик не им обърна внимание. При вида на разчистената си стая получи пристъп на задух.
— Какво си направила?
— Би могла да си възвърнеш вещите — каза Линда, — ако се съобразяваш с новите ми правила и новия вечерен час. От сега нататък аз ще те карам на училище, на работа, изобщо където се налага да отидеш.
— Ти… нямаш право… — промълви Вик, задъхвайки се.
— Намерих разни неща в едно от чекмеджетата ти — продължи майка ѝ, сякаш не бе чула казаното от Вик. — Бих желала да чуя обяснението ти.
Линда кимна към отсрещния ъгъл на стаята. Вик извърна глава и този път забеляза какво лежи на бюрото — пакет цигари; тенекиена кутийка, в която имаше нещо като червени и оранжеви бонбони за Свети Валентин; няколко малки бутилки от джин; два презерватива с аромат на банан в алени опаковки. Едната от опаковките бе разкъсана, празна.
Вик бе купила презервативите от автомат до хотела „Хауърд Джонсън“. Бе надула единия и бе изрисувала лице върху него. Бе кръстила човечето Пишльо и забавляваше с него децата в училище, като го прокарваше над чина си, когато учителят излезе. Щом се върна от тоалетната, господин Джафи усети миризмата на банани и попита кой е донесъл пай, при което всички прихнаха да се смеят.
Крейг забрави цигарите си след едно вечерно наминаване и Вик ги задържа. Тя не пушеше, но обичаше да изважда цигара от пакета, да я слага на леглото и да вдишва сладникавата миризма на тютюн — миризмата на Крейг.
Хапчетата екстази Вик вземаше, за да изкара нощите, в които не можеше да спи заради мислите, щуращи се из главата ѝ като ято пищящи, обезумели прилепи. Понякога тя затваряше очи нощем и виждаше Прекия път — разкривен правоъгълник, водещ към мрака. Тя усещаше амонячната смрад на урина от прилепи и миризмата на плесенясало дърво. Чифт фарове светваха в далечния край на моста, два кръга бледа светлина, разположени близо един до друг. Фаровете бяха ярки и ужасни и понякога тя продължаваше да ги вижда дори след като отвореше очи. От тях ѝ идеше да се разкрещи.
Хапчетата винаги оправяха нещата. Вземеше ли ги, имаше чувството, че се плъзга и в лицето ѝ духва вятър. Светът започваше да се движи гладко и елегантно, сякаш бе възседнала бащиния мотор и се накланяше при завой. Не ѝ се спеше, когато бе на екстази, тогава твърде много обичаше света, за да може да спи. Обаждаше се на приятелите си и им казваше, че ги обича. Рисуваше до късно през нощта проекти за татуировки, за да може да прекоси пропастта между обикновено момиче и похотлива стриптийзьорка. Искаше да има двигател на мотор над гърдите си, така момчетата щяха да разберат колко е печена, но макар и вече навършила седемнайсет, тя, за жалост, бе единствената девственица в класа.