У дома
Дори не посегна към входната врата, бе убедена, че е заключена. Прозорецът на стаята ѝ бе на три метра от земята, затворен. Прозорците отзад също бяха затворени, както и плъзгащата се стъклена врата. Но прозорецът на сутерена не се затваряше, от шест години стоеше открехнат.
Намери ръждясала ножица за храсти и с нейна помощ разряза мрежата, после бутна прозореца и се промъкна вътре.
Сутеренът представляваше голямо помещение с тръби, минаващи под тавана. В единия край, до стълбите, имаше пералня и сушилня, а в другия — бойлер. Имаше много кашони и торби за боклук, в които бяха натъпкани старите дрехи на Вик, както и кресло, на чиято облегалка бе подпряна рамкирана картина на покрития мост. Вик имаше смътни спомени, че е рисувала такъв боклук. Беше адски грозна, а чувството за перспектива — кръгла нула. Вик се позабавлява, като с помощта на маркер изрисува ято летящи пениси в небето. После захвърли творбата и избута назад облегалката, за да може да легне. Намери чисти дрехи в сушилнята. Искаше да изсуши маратонките си, но знаеше, че майка ѝ ще довтаса на момента, ако чуе шум, така че ги подпря на долното стъпало.
В една торба намери няколко дебели зимни палта и се сви на креслото, завивайки се с тях. Не ѝ беше удобно и се съмняваше, че ще заспи, легнала в крива поза, но по едно време затвори очи, а когато ги отвори, през прозореца се показваше къс яркосиньо небе.
Бе се събудила от трополенето на стъпки горе и развълнуваното бърборене на майка ѝ. Тя говореше по телефона в кухнята. Вик разбра това от начина, по който отекваха стъпките.
— Обадих се в полицията, Крис. Казаха ми, че тя ще се прибере вкъщи, когато е готова за това. Не! Няма, защото тя не е дете. На седемнайсет е, Крис. На такава възраст те дори не ги броят за избягали.
Вик се надигна, канеше се да се качи горе, обаче си рече: „Майната ѝ. Майната им и на двамата“. Отпусна се в креслото.
Осъзнаваше, че не постъпва правилно, че дори е ужасно да се крие долу, докато майка ѝ се побърква от тревога. Но ужасно е и да претърсиш стаята на дъщеря си, да прочетеш дневника ѝ и да вземеш вещите, които тя е купила със собствени средства. А за това, че Вик от време на време вземаше екстази, вината също бе на родителите ѝ, защото се разведоха. Баща ѝ бе виновен, задето биеше майка ѝ. Вече знаеше за побоите. Не бе забравила как той си плакнеше ожулените кокалчета на мивката. Макар че устатата, склонна да раздава правосъдие кучка си го заслужаваше. На Вик ѝ се прииска малко екстази. Имаше едно хапче в раницата ѝ, по-точно в моливника, но тя беше горе. Дали майка ѝ нямаше да излезе да я търси?
— Ама не ти се занимаваш с възпитанието ѝ, Крис! Аз се занимавам. Всичко е на моите плещи! — говореше на висок глас Линда и като че ли плачеше.
Вик за момент бе на път да омекне. Отново се пребори с импулса. Сякаш суграшицата от предната нощ се бе просмукала в кръвта ѝ през кожата и я бе направила някак студена. Тя копнееше да е студена отвътре, толкова безчувствена, че да не се поддава на лоши чувства и мисли.
„Вие искахте да се загубя и аз го направих“ — помисли си Вик.
Майка ѝ тресна слушалката в апарата, после я вдигна и я тресна отново.
Вик се зави хубаво с палтата и се сгуши.
След пет минути отново заспа.
Когато се събуди, бе късен следобед и къщата бе празна. Разбра, че е празна, още щом отвори очи, личеше си по вида на тишината. Майка ѝ не можеше да търпи пълната тишина. Когато спеше, Линда пускаше вентилатор. Когато будуваше, включваше телевизор или бърбореше.
Вик се измъкна от креслото, прекоси помещението и се качи на един кашон, за да погледне през прозореца. Скапания датсун на майка ѝ го нямаше. Усети гадното пулсиране на вълнението. Надяваше се, че тя обикаля трескаво Хейврил и я търси — в мола, по улиците, в къщите на приятелите ѝ.
„Можеше да съм мъртва — помисли си, чувайки сякаш глухия си, прокобен глас, — изнасилена и захвърлена край реката… и вината щеше да е твоя, деспотична кучко.“ Вик знаеше много думички като „прокобен“ и „деспотична“. Макар да изкарваше само тройки в училище, обичаше да чете Джерард Менли Хопкинс и Уистън Хю Одън, така че бе светлинни години пред родителите си, и го знаеше.
Вик набута все още влажните си маратонки в сушилнята да се пораздрусат малко и се качи горе да хапне мюсли пред телевизора. Извади резервната си таблетка екстази от моливника и я глътна. След двайсет минути вече се чувстваше спокойна и отпусната. Когато притвори очи, изпита дълбоко усещане за движение, за плъзгане, все едно бе хартиено самолетче, подето от въздушно течение. Загледа се в канала „Пътешествия“ и всеки път, когато виждаше самолет, разперваше ръце, представяйки си, че лети. Екстазито бе движение под формата на хапче, пораждаше чувството, че се плъзгаш в тъмнината с кабриолет, само дето не ти се налага да ставаш от кушетката.