Изми купата и лъжицата си на мивката, подсуши ги и ги сложи на мястото им. Изключи телевизора. Скоро щеше да се стъмни, показваха го косите слънчеви лъчи, процеждащи се през короните на дърветата.
Вик се върна в сутерена, за да провери дали са изсъхнали обувките ѝ. Не бяха. Чудеше се какво да прави. Под стълбите откри старата си ракета за тенис и кутия с топки. Реши да поблъска малко в стената, но първо трябваше да освободи пространство, затова започна да размества кашоните и тогава го намери.
Ралеят бе облегнат на бетонната стена, скрит зад купчина кашони с печата на Армията на спасението. Вик бе озадачена, че вижда стария си велосипед тук. Беше претърпяла някакъв инцидент и го бе загубила. Спомни си, че родителите ѝ говореха за него, без да подозират, че тя ги чува.
Обаче… дали наистина бе чула това, което си мислеше, че е чула. Спомняше си, че баща ѝ спомена, че ще я натъжи, ако ѝ каже, че ралея го няма. По някаква причина бе решила, че колелото е изгубено, че баща ѝ не е могъл да го намери. Майка ѝ сподели, че е доволна, че с ралея е приключено, защото се е превърнал в идея фикс за Вик.
Да, наистина се бе превърнал в идея фикс за нея. Имаше множество фантазии за това как минава с ралея по несъществуващ мост и стига до далечни, измислени места. Бе отишла до скривалището на терористи и бе отмъкнала изчезналата гривна на майка ѝ. И до пълна с книги крипта, където един елф я почерпи с чай и я предупреди да се пази от призраци.
Вик прокара пръст по кормилото и събра сива топка прах. През цялото време той бе събирал прах тук, защото родителите ѝ не желаеха да го кара. Тя обичаше велосипеда, защото я бе дарил с хиляди истории, и родителите ѝ, естествено, ѝ го отнеха.
Липсваха ѝ историите, свързани с моста, липсваше ѝ момичето, което бе тогава. Тогава тя бе по-добър човек, и го знаеше.
Вик продължи да се взира във велосипеда, докато обуваше маратонките си — бяха спарени и миришеха.
Пролетта бе в почти перфектно равновесие. Приличаше на юли под слънчевите лъчи и на януари на сянка. Вик не искаше да минава по пътя, защото майка ѝ можеше да я види на връщане, така че прекара ралея зад къщата и го забута по горската пътека. Нямаше нищо по-естествено от това да се метне на седалката и да завърти педалите.
Засмя се. Беше твърде голяма за него и сигурно изглеждаше комично. Представи си клоун, който се намъква в много тясна клоунска кола. Коленете ѝ се удряха в кормилото, а задникът ѝ висеше над тясната седалка. Но когато се надигнеше на педалите, нещата изглеждаха нормални.
Спусна се по наклона и навлезе в сенките, където температурата бе с десетина градуса по-ниска, сякаш зимата дишаше в лицето ѝ. Удари едно коренище и подскочи във въздуха. Не очакваше да политне толкова високо и нададе писклив вик на възторжена изненада. За момент нямаше разлика между това, което беше в момента, и някогашната Вик. Усещането бе невероятно, копелетата се въртяха под нея, а вятърът подемаше косите ѝ.
Не се отправи директно към реката, а мина по тясната пътека, успоредна на основата на хълма. Изскочи от храсталаците и се озова сред групичка момчета, струпани около горяща кофа за боклук. Пушеха трева.
— Дайте да си дръпна! — провикна се тя, докато ги подминаваше, и посегна към цигарата.
Хлапето, което я държеше в момента — дангалак с фланелка на Ози Озбърн — така се стресна, че се задави от погълнатия дим. Вик ги отмина засмяна, а онзи изкашля дима и изрева:
— Само ако ни духаш, скапана курво!
Тя продължи да се движи в сенчестия хлад. Ято гарвани, накацали по клоните на голяма бреза, посрещнаха с грозен грак преминаването ѝ.
„Само ако ни духаш, скапана курво!“ — помисли си за секунда яхналата детски велосипед седемнайсетгодишна девойка и си представи как обръща, отива при тях и им казва: „Хубаво. Кой ще е пръв?“. И без това майка ѝ вече я смяташе за курва. Струваше ли си да я разочарова?
Чувстваше се щастлива, докато летеше по пътеката със стария си велосипед, но щастието бързо изгоря, оставяйки след себе си тънка следа студен гняв. Обаче не бе съвсем сигурна на кого е ядосана. Гневът ѝ не бе концентриран. Наподобяваше меко пърпорене, като това на спиците.