Макар че Мертен му беше приятел, лесничеят във високата наблюдателница в края на елшака не помисли за оръжието си. Видрата беше станала рядкост и ловът й беше забранен, дори и когато хващаше някоя и друга риба, както сега. Кафявата козина изчезна светкавично, но изскочи веднага пак. От муцуната й стърчеше голяма риба. Видрата заплува към брега и се изгуби от погледа на човека. Грюнрок знаеше какво щеше да стане. На много места край езерото тя имаше дупки. Щеше да отиде в някоя от тях или някъде наблизо и да изяде плячката си. Често обаче тя оставяше по нещо от рибата и тогава гаргите и лисиците се грижеха да не се похаби нищо.
Гъст облак се изпречи пред луната. Изведнъж стана истински тъмно. Беше време да се прибира вкъщи.
Тихо слезе по стълбата, след като изпразни оръжието си. Заобиколи отдалеч мочурливата поляна, от която все още се чуваше зовът на елена.