Темпър се намръщи.
— Боен кораб. Фронтови съд. Построен за морски битки, конвои и блокади. Не просто кораб за превозване на войници или някаква търговска гемия.
И какво в името на циците на Тогг правеше тук?
— Сигурно е спрял на път за Корел — каза Анджи. Тя бе направила сянка за очите си с ръка. Обърна се към него. — Нали знаеш, заради войната и така нататък.
Темпър извика сочна храчка в гърлото си и я изплю настрани. Никой не би заповядал на боен кораб да тръгне за Корел без подкрепление. И Гуглата знаеше, че щеше да бъде нужен повече от един боен кораб, за да се обърне развоят на войната на юг.
Няколко малки лодки се доклатушкаха до пристана и започнаха бързо да скъсяват разстоянието до огромния съд с мощни загребвания. Темпър предположи, че гарнизонният командир Пел, самият той с ранг на Под-Юмрук, може би се люшка в една от лодките, позеленял от пристъп на морска болест. Темпър вдиша дълбоко хладния утринен въздух и въздъхна.
— Май ще трябва да хвърля едно око.
Анджи отново махна дългите кичури от лицето си.
— Не си прави труда. Едно е сигурно — искат да пролеят още от кръвта ни. — Тя вдигна кофите. — Сякаш не сме пролели достатъчно.
Гледката от пристанището не разкри повече информация. Докато минаваше през складовия район, Темпър чу най-различни слухове: че бойният кораб докарал нов командир на гарнизона и че Крепостта щяла отново да бъде активизирана като командна база за нова военна кампания срещу Корел. Но Темпър чу и обратното: че съдът превозвал имперските командващи на Корел, обявили пълна капитулация. Един стар рибар изрази мнението, че може би самият Император се е завърнал. Всички мъже и жени наоколо вдигнаха ръце и направиха знака против уроки, след което бързо се отдалечиха. Рибарят погледна към Темпър и му смигна.
Сандъци с товар се появиха от високата страна на кораба и хората от екипажа започнаха да ги спускат в лодките, които се разлюляха около огромния съд като водни буболечки около излегнало се на слънцето морско чудовище. Слухът за капитулацията на Корел се оказа доста интересен. Обикновено от юг идваха новини за свирепа местна съпротива, брой на жертвите, който бе достатъчно висок, за да бъде официално отречен, и никакъв напредък от времето на първите битки преди половин десетилетие.
Темпър бе плавал на много подобни кораби по време на безчет военни кампании на близки и далечни континенти. Позна и емблемата, която красеше платната на всички имперски кораби: изправения триноктест скиптър, сграбчил Имперското кълбо. Той бе ставал свидетел на пристанищни нападения, при които тези кълба заблестяваха като бледи слънца и взривяваха на парчета крепостни стени и други укрепления. По време на битки в открито море, кълбата сваряваха вълните, караха корпусите на корабите да избухват в пламъци и нанасяха смъртоносни удари на призовани морски демони.
Може би този кораб се бе върнал от война на такъв фронт. Темпър бе чувал, че Корел представлява поредица от архипелази, в които успехът на военната кампания зависеше изцяло от флотата. Това би обяснило появяването му тук.
Първата лодка достигна военния пристан под Твърдината на Мок. Превозваше само персонал. Тъмни и пищно облечени фигури стъпиха на плаващите докове. Очите на Темпър се присвиха, докато наблюдаваше как закачулените мъже и жени изчезват от поглед зад укрепленията. Това не му харесваше — никак даже. Тези фигури му бяха твърде познати, със своите черни кожени ботуши и ръкавици. С неприятно напрежение в стомаха, Темпър си спомни друг гарнизон, където имаше такива съдове: имперската столица Унта през пролива.
Рибарят бе вирнал брадичка в посока на пристана.
— Виждаш ли? Прав бях.
И се разкиска прегракнало, след което удари дланта си с юмрук.
Сега, докато трепереше на бръснещия вечерен вятър, Темпър си спомни как бе гледал този боен кораб и се бе чудил: нима бяха дошли за него? Нима го бяха проследили през три хиляди левги? Ако това бе така, значи не се стараеха да останат скрити. А това бе доста нехайно от тяхна страна.
Камбаната, възвестяваща края на деня, започна да бие тежко и сладко от Кулата на Мок. Ветропоказателят на Мок, забит на шипа, извисяващ се до Темпър, крилат и с формата на демон, започна да се тресе и да бучи сякаш го бе яхнал мощен вятър. Темпър изгледа древната реликва със сключени вежди; тази вечер ветровете бяха слаби.
Миг по-късно той чу своя началник, лейтенант Чейс, да се катери шумно по крепостните стъпала. Въздъхна при звука на тежката му, премерена крачка. Някой трябваше да отведе малкото пале настрана и да му обясни, че вече не марширува нагоре-надолу по парадния площад. Все пак това, че лейтенантът му бе зелен като пролетна фиданка, си имаше и своите добри страни — мъжът бе пунктуален до болка, а един дълъг следобед можеше да пресуши гърлото на всеки.