Бабата, чевръсто легнала пак и теглила халището до нос, изгледа ме сърдито, когато с ламбицата в ръка аз притворих пак вратата. Но аз бях уверен, че тя сега се убеди в пълнейшата благонадеждност на госта си. Явно доказателство, че аз спечелих доверието, беше това, дето тя се не барикадира вече.
Изчетох целия вестник, от заглавието до най-последното обявление на един съдебен пристав. Аз не употребих изразителната и модна дума глътнах; съветвам и читателите си да я не употребяват, макар и фигурално, когато се касае за някои нашенски вестници: това ще бъде много неестетично… Дявол знае какви мерзости може да са глътнали!
Останалата част от нощта прекарах в ходене назад-напред из кръчмата. Тая балканска нощ, пълна за мен с такива силни ощущения — духовни и физически — аз си дадох дума да я не забравя, дор съм жив. Много ли има такива в дългата върволица на нашите еднообразни дни?
Съзори се. Аз стегнах бърже коня и потеглих за София, изпратен твърде дружелюбно от бабата, която щедрата заплата за гостоприемството окончателно ми направи приятелка.
Казах в началото, че Искърския пролом по своята растяща живописност наумява един увлекателен роман. Той има над романа това преимущество, че можем да се повърнем от средата му и да отиваме към началото му, без той да изгуби нито смисъл, нито занимателност. Напротив, аз сега го намирах още по-обайно хубав, и нов и весел, в есенната си позлата, под божественото и радостно сияние на утренното сине небе.
Април 1894