И тя си мислеше — какво ще стане, ако нейният брат се прибере? С нея какво ще стане? Навярно ще трябва да се напъха отново в опустелия дом, да започне, както преди това, своя невесел вдовишки живот. Не можеше да живее на тоя свят, без никой да има нужда от нея. Но от двамата неблагодарници тя все пак предпочиташе брат си. Неговото поведение й се струваше много по-естествено и човешко. В края на краищата от него нищо не бе очаквала, той не влизаше в нейните сметки… Но от сина си, разбира се, бе очаквала.
Ангелина видя много добре, че брат й се наобядва едва-едва, но тоя път не посмя да се обади. И навярно нямаше смисъл. Тя усещаше смътно, че се е случило нещо непредвидено, че има някаква тъмна и нерадостна грижа. Но разбираше, че не бива да пита, и тактично мълчеше. В края на краищата какви недоразумения могат да станат между двама възрастни и разумни хора? Какви пречки могат да срещнат? Никакви, разбира се.
След като се нахрани, Урумов по навик легна да си почине. И тъкмо тогава се обади Сашо. Гласът му беше спокоен, макар и малко забързан.
— Вуйчо, много извинявай, че по това време… Нали знаеш какво са пощите? Докато ми вземат поръчката, докато ми дадат линия…
— Криста как е? — прекъсна го нетърпеливо Урумов.
— Много добре! Всичко мина, тя е здрава, кажи-речи!… Само малко психически, ноо… това няма значение. Следобед ще бъде изписана, ще я закарам, как-да е, с колата до Казанлък.
— Трябваше да ми се обадиш сутринта… А не да чакам тук и да ви мисля.
— Прощавай, вуйчо! — каза засрамен младежът. — Ама бях зает до гуша с какво ли не… — Първо трябваше да прибера колата. Ама нямаш представа, заприличала е на настъпена жаба. След това в КАТ, в ДЗИ — един милион формалности и разправии… И докато се усетя…
— Кога ще се върнете?
— Кога ще се върнем ли? — Изглежда, че не беше съвсем наясно. — Аз — утре сигурно. Но тя ще остане някой и друг ден. В края на краищата майка й… — Той се запъна.
— И какво? Ще скриете от нея, че е претърпяла аборт?
— Е, не това, разбира се!… Но те искат да премълчат за катастрофата. Не бивало да я тревожим, макар че според мене каква тревога е това — след дъжд качулка. Пък и Криста иска да се завърне с влака. Сега само като види камион или лека кола, започва да я тресе.
— Мога да си представя — отвърна вуйчо му.
— Аврамов обади ли се?
— Да, звънна ми да пита за тебе… Но по въпроса — пълно мълчание.
— Страшен е! — каза със задоволство младежът. — Удоволствие е да работиш с такъв солиден човек.
— Ще ми се обадиш ли още веднъж, преди да тръгнеш?
— Защо?… Просто ще си тръгна, и това е. Вуйчо, колата нещо запиня на задния ход. Твоят пенсионер хептен го е хванала склерозата, повредил е скоростите.
— Няма значение — отвърна вуйчо му, — ще се оправят. Довиждане — прибави той и затвори телефона.
Така и трябваше да се очаква, разбира се. В съвременния свят една потрошена кола струва много повече от един стар вуйчо. В хола влезе сестра му и го погледна подозрително.
— Сашо ли беше? — попита тя кратко.
— Сашо.
— И какво прави тоя хаймана чак в Карлово?
— Нали ти казах какво — отвърна брат й с лека досада.
— Каза ми ти, ама знам ли… За какъв аборт спомена?
Той се намръщи — непоносимо му бе да лъже сестра си.
— По-добре аборт — измърмори той неохотно. — Отколкото направо раждане.
Урумов забеляза, че сестра му се стресна. Тя мълча известно време, после се обади враждебно:
— От него човек всичко може да чака.
— Нищо му няма на момчето, добро е — отвърна брат й.
Неговият глас й се стори така искрен, че тя само махна с ръка и си отиде. Академикът отново се протегна на кушетката. И веднага разбра, че няма нито за минута да заспи. Трудно е да се спи лятно време. На човек му се струва, че лежи в нещо задушно, потно и пихтиесто, което сякаш излъчва от себе си. Той се надигна от кушетката така бързо, че отново усети как сърцето му прескочи няколко удара. Трябва да се щади все пак това сърце, което през целия живот не му бе сторило ни най-малката неприятност.