— Попълнихте ли формуляра?
— Какъв формуляр?
— Поискайте от разсилния. — Вратата се затвори. Кларк не се предаде и почука отново. Вратата се открехна едва-едва.
— Аз съм капитан Кларк.
— Така ли? — отвърна жената. — За да командувате, трябва сам да сте много дисциплиниран. Формулярът. — И хлопна вратата под носа им.
Кларк успя да се овладее да не й кресне нещо и тръгна за формуляр, следван от лейтенанта, който въздъхна:
— Ех, братко Хуарес, всичко ми е ясно!
Дадоха им виолетов формуляр, на който се мъдреше недотам дискретният въпрос: „Защо искате да говорите с генерала?“ Кларк погледна Чериър с недоумение, Чериър му отвърна със същото. После Кларк написа: „Важна военна тайна.“ Зачакаха.
Най-сетне ги повикаха. Генерал Панда Тун ги очакваше; черното му лице беше помрачняло. Капитан Кларк застана мирно и му докладва. Генералът взе папката и преди да я прелисти, запита строго:
— Къде е бордовата книга на кораба?
— Тя е в моя помощник Хуарес. Изпратих го в министерството преди три дни.
— Не съм го виждал.
— Сигурно все още ви търси.
— Що за помощник имате? Да не успее за три дни да се свърже с мен!
— Лейтенантът твърди, че са го задържали в Психотехническата служба…
— Че какво търси там? За какъв дявол…
— Моля ви, господин генерал, да не се занимаваме с бюрокрацията и правилниците. Аз ви нося последните новини. Земята е в опасност.
Генералът го изгледа невъзмутим:
— Това не може да бъде причина да нарушавате реда! Напротив… — И наведе глава над документите. — Ама вие… наистина ли сте капитан?… Не, не, трябва да намерим бордовата книга… Секретарката ще потърси вашия помощник, ако такъв наистина съществува. Как се казва?
— Хуарес.
Първата секретарка се свърза с различните служби; всички знаеха за лейтенанта, но всички твърдяха, че допреди малко е бил при тях, но после бил отишъл в съседната стая.
— Това е работа на Психотехническата служба! — заяви гневно секретарката.
Старият генерал кипна:
— Рано или късно ще трябва да поставим тия доктори на място…
— Припомням на господин генерала — прекъсна го с леден глас секретарката — какво предвижда правилникът: всеки субект, който не е с всичкия си, трябва да бъде подложен на преглед, преди да бъде допуснат при вас.
— Що за човек е вашият помощник? — запита недоверчиво генерал Панда Тун. — Как е възможно да се обърка така?
— Извинете, господин генерал! Но вие просто не си давате сметка! Марсианците се канят да нападнат Земята!
Генералът сбърчи вежди:
— Кой сте вие, та твърдите подобно нещо? Да не би да сте министър? Не прекалявайте, капитане. Вие, астронавтите, сте хора с болно въображение… помня… марсианците са наши съюзници от векове. Не ми се вярва. А пък вие, молете се на бога, защото не виждам как ще се отървете от военен съд; вашият помощник е тук от три дни, а още не е дошъл да ми съобщи такава новина!
— Но, господин генерал, аз поисках да се свържа с вас още от космоса!
— Точно така — потвърди първата секретарка. — Аз имам феноменална памет. Спомням си: кораб Алтаир пети, капитан Владимир Кларк иска среща. Папката е за подпис при директора.
— Още ли не я е подписал?
— Той подписва по две на час.
— Толкова малко?
— Толкова много, искате да кажете. Секретарите пишат писмата, електронният мозък обработва данните, но всичко се дообработва от директора; нали той най-добре знае какви са изискванията на министерството, нали единствен той може да влиза в контакт с господин министъра.
— Ами ако новината е спешна?
— В такъв случай се изпозува спешната процедура. Червеният формуляр.
— Та-нали с този червен формуляр изгубих цяла сутрин! Не можете ли да разберете, че аз стигнах до вас благодарение на нормалната процедура, която вече никой не използува?
— Не сте постъпили правилно. Сега вашето досие ще се забави при секретарите.
Кларк пребледня, изпружи ръка и рече:
— Тогава вие ще носите отговорност за това, което ще се случи със Земята!
— Аз не мога да нося никаква отговорност. Господин генералът — също. Досието следва обичайния си път.
Капитанът простена:
— Обзалагам се, че Хуарес вече е разговарял с вас, затова е и мръднал!
— Внимавайте… без намеци… правилникът предупреждава изрично, че персоналът трябва да се уважава! Тук, в службата, аз съм служителка, която изпълнява дълга си, а вие сте обикновен посетител; приканвам ви да се държите прилично!
Първата секретарка се ядоса и излезе; генералът я проследи с поглед — гледаше очарован бедрата й. Кларк забеляза всичко и разбра, че този старец няма да му помогне. Захлупи лицето си с ръце, стори му се, че вижда Мария, която го гледаше изплашена; той трябваше да направи нещо, и то на всяка цена, на всяка цена!