— Ще отида направо при директора! — викна Кларк.
— Вие сте луд — отвърна генералът. — Ще ви арестуват за обида на държавен служител. Всъщност — измърмори той — вие сам забъркахте тази каша, оправяйте се сам… да изпратите помощника си с бордовата книга и да го изгубите, сякаш е… какво да кажа… сякаш става дума за чифт ръкавици.
— Та нали ония от Психотехническата служба…
— Прав сте! — възкликна генералът и се зарадва, нали намери на кого да стовари вината. — Вземете тези документи и идете на последния етаж, при заместник-секретаря. А Психотехническата служба оставете на мен. Щура работа! — Той се развика. — Навират си носа в работи, които не ги засягат! Във военни тайни! Това е бойкот! Какво ти, саботаж, направо саботаж. — Грабна диктофона и започна яростно: — До главния лекар на Психотехническата служба, копие…
Капитанът се понесе със свръхзвукова скорост, следван от Чериър.
— Насам… в асансьора!
Отвориха вратата, влязоха, качиха се, отново затвориха вратата и беж по ярко осветения коридор.
— Вече е нощ! — изръмжа Чериър.
Усърдните служители продължаваха да работят; след малко щяха да бъдат заместени от други, не по-малко усърдни свои колеги. Откъм кабинета на заместник-секретаря дочуха два гласа — единият приличаше на кучешко скимтене, а другият — по-рязък, се опитваше да го заглуши. Капитан Кларк изведнъж се досети:
— Искаш ли да се хванем на бас, че това е Хуарес? И отвори вратата.
— Как си позволявате? — викна с възмущение заместник секретарят.
Кларк не му обърна внимание и се втурна към Хуарес:
— Драги Хуарес, най-после!
— Господин капитан! — викна зарадван Хуарес. — Ще полудея. От три дни…
— Знам, знам всичко! — отвърна Кларк и го потупа по рамото. — Сега тук сме ние! Къде е първият секретар?
Кларк и двамата офицери сякаш изпълниха цялата стая. Дребничкият заместник-секретар излая:
— Кой? Дневният или нощният?
— Няма значение. Търся някого, който би могъл да уведоми министъра, че марсианците се канят да нападнат Земята!
— Не може да бъде! Сериозно ли говорите?
— А вие как мислите? Че трима офицери ще дойдат чак дотук, за да си правят шеги, така ли?
Дребничкият заместник-секретар се сгърчи ката изстискан сюнгер. Порови се из документите, прегледа ги и рече смаян:
— Но резултатите от проверката на тестовете… четете… тук пише… че лейтенант Хуарес иска да се жени за марсианка и че капитан Кларк хич не го е еня, че зайците ще изядат тревата в лабиринта!
— Това е бойкот от страна на психоаналитиците! — кресна Кларк. — Призна го и генерал Панда Тун!
— Напълно възможно. — Заместник секретарят огледа тримата астронавти; беше объркан; той познаваше задкулисните машинации, тия машинации, от които все той страдаше.
— Родината е в опасност! — започна Чериър и дребничкият секретар подскочи; май беше настъпил подходящ момент цялото министерство да научи кой е заместник-секретарят Парапопулус!
— Аз съм патриот — заяви решително той. — Но съм и безукоризнен служител. Правилникът не предвижда как да се постъпва в подобни случаи! Как да ви свържа с директора, без да наруша установения ред?
— Става дума за спасението на човешкия род! — ревна Кларк.
Заместник-секретарят вдигна очи и го изгледа:
— Разбирам, капитане… родината… марсианците ни изменят… Чуйте какво ще ви кажа!
Заместник-секретарят се увери, че няма кой да го чуе, сви се още повече и прошепна:
— Ще трябва да бъдете готови на всичко! Аз ще ви прикривам! След няколко минути моята смяна свършва, ще дойде моят заместник… аз ще му разясня какъв е случая… а вие в това време влезте веднага в последната стая на този коридор, дето е преди салона на министъра. Там дневният директор ще се сбогува с нощния директор; гледайте да се вмъкнете така, сякаш вече сте били приети… моля ви, не се бавете!
Тримата астронавти кимнаха в знак на съгласие и докато двамата висши служители се ръкуваха, те се промъкнаха в кабинета и щом нощният директор влезе, те застанаха мирно.
— Господин директоре! — викна Кларк, без да позволи да го прекъсват. — Продължавам изложението си, прекъснато поради края на работното време на дневната смяна. На вас се пада историческата чест да уведомите негово превъзходителство министъра, че марсианците се канят да нападнат Земята. Ето рапорта, прегледан от всички служби на министерството! Няма време за губене! Ето снимките на вражеските кораби… Ето… вижте… — Тримата офицери побързаха да размахат досиетата под носа на директора; с това те всяха смут в кабинета и не позволиха на секретарите да се обадят.