Джей Рул, тридесет и три годишен, беше застрелян пет пъти в главата с 45-калибров пистолет, зареден с високоскоростни, изключително унищожителни куршуми с кух връх, наречени „Силвъртипс“. Тялото му беше завлечено на около десетина метра встрани и захвърлено в храстите. Панталонът и бельото му бяха смъкнати до коленете, а гениталиите му — боядисани с яркооранжев спрей. Зловещата картина напомняше за пясъчен часовник. Никой, включително агентите от ФБР, не бе виждал нещо подобно. Следващата седмица ужасното убийство се бе повторило.
Второто престъпление бе станало само на две пресечки от първото, малко след улица „Уест Трейд“, зад „Кадилак грил“, който не работеше през нощта заради голямата престъпност в района. Джеф Кейли, четиридесет и две годишен, беше баптистки пастор от Ноксвил, Тенеси. Пристигнал в града с доста тъжна задача — да настани майка си в старческия дом, наречен „Боровете“. Той самият имал резервация в „Хайът“, но въобще не се появил там. По-късно същата нощ взетата под наем „Джета“ била намерена с отворена шофьорска врата и звъняща аларма. Същият метод на действие.
Седмица трета. Кошмарът се случи отново, когато петдесет и две годишният Кери Лъби от Атланта посетил града.
Уест обсъждаше случая по телефона, когато Бразил се появи на прага й. Тя не го забеляза. Беше прекалено заета да преглежда увеличените, ужасяващи снимки от местопрестъплението, като в същото време спореше с помощник-прокурора.
— Това не е вярно. Не знам къде си го чул. Бил е застрелян няколко пъти в главата от упор. 45-и калибър, зареден със „Силвъртипс“… Да, да, точно така. Всичките са станали съвсем близо едно до друго.
Уест започваше да се ядосва.
— Боже Господи. Разбира се, че хората ми са наоколо под прикритие — проститутки и сводници. Мотаят се из района, наблюдават, въобще правят всичко, което трябва. Какво си мислиш?
Тя прехвърли слушалката в другата си ръка, като се чудеше защо е сложила обици, и се ядосваше, че някой може да се съмнява в способността й да си върши работата. Уест погледна часовника си и се върна към снимките. Спря се на тази, която ясно показваше нарисувания пясъчен часовник. Всъщност той приличаше повече на яркооранжева осмица. Основата й беше над гениталиите, а горната част — над корема. Много странно. Заместник-прокурорът продължи да й задава въпроси за местопрестъплението. Търпението на Уест бързо се изчерпа. Денят й бе минал отвратително.
— Точно като останалите — каза тя категорично. — Всичко. Портфейл, часовник, халка…
Уест се вслуша за момент, после отвърна:
— Не. Не. Нямаше кредитни карти. Нищо с името на жертвата… Защо? Защото убиецът е умен, затова.
Тя въздъхна и усети силно главоболие.
— Мили боже. Точно това имам предвид, Джон. Ако става дума за кражба на коли, защо наетият „Тъндърбърд“ не е бил взет? Нито една от колите не липсва.
Тя се завъртя на стола и едва не изпусна телефона, когато видя младото доброволно ченге, застанало на прага, което пишеше бързо в репортерския си бележник. Копелето оглеждаше кабинета на Уест и записваше всяка дума от поверителния разговор за най-сензационните, зловещи убийства, които градът някога бе виждал. До този момент бяха успели да запазят в тайна от пресата подробностите, тъй като политическият натиск се усилваше все повече.
— Трябва да затварям — рязко каза Уест.
Тя тръшна слушалката и прикова Бразил с поглед.
— Затвори вратата — нареди тя с тих, но твърд глас, способен да ужаси всеки, който работеше за нея или щеше да бъде арестуван.
Бразил не се трогна, а се приближи към бюрото й. Нямаше да позволи да бъде плашен от тази важна бюрократка, която го бе прекарала по хитър начин. Той остави откраднатите от Уеб доклади пред нея.
— Какво си мислиш, че правиш? — запита Уест.
— Аз съм Анди Бразил от „Обзървър“ — представи се той с хладна вежливост. — Уеб краде доклади от кошницата за пресата. Съобщавам ви го, за да сте наясно, ако въобще ви пука. Ще трябва да ми дадете радио. Срещата ми с вас бе определена за четири.