Следващият май щеше да навърши двайсет и три, а желанията му не бяха намалели с времето. Бразил остана верен на доктор Ръш, който според местните клюки не бе верен на жена си. Анди мислеше за секс, докато пробяга спринтово няколко отсечки, преди да се върне вкъщи. Смяташе, че любовта и сексът са свързани, но може би не трябваше да е така. Любовта го правеше нежен и замислен. Караше го да забелязва цветята. Изпълваше най-чудесната му поезия, докато сексът пулсираше в могъщи, земни стихове, които никога не би показал на никого, нито би дал за публикация.
Бразил се прибра и взе душ. Към осем чакаше на опашка в кафето на вестника. Носеше джинси и пейджър на колана си. Хората гледаха любопитно към хлапето репортер, което си играеше на ченге и винаги беше само̀. Анди си избра кифла с боровинки и се вслуша в популярното радиошоу на Дейв и Дейн.
— Страхотна история снощи — започна Дейв с дълбокия си глас — разкри, че дори кметът на града ни не смее да ходи из центъра напоследък.
— Въпросът е, защо ли въобще би отишъл там? — намеси се Дейв.
— И сенатор Бътлър трябваше да се запита същото.
— Просто е решил да провери избирателите си, Дейв. Опитал е да им служи с всички сили.
— А проклетият паяк пропълзял върху него…
— Уау, Дейв. Това излиза извън контрол.
— Хей, ние можем да казваме всичко на това шоу. Такъв ни е договорът — духовито обясни Дейв, който бе по-добър дори от Хауърд Стърн12.
— Сериозно. Кметът Сърч моли всички граждани да помогнат за залавянето на Черната вдовица — каза Дейв. — А сега е ред на Мадона, Ейми Грант и Род Стюарт…
Бразил застина насред опашката. Радиото свиреше, хората го заобикаляха, но той не забелязваше нищо. Пакър влезе в кафенето и се отправи към него. Светът на Анди се сриваше. Той плати закуската си и се обърна, за да се изправи срещу унищожението си.
— Какво става? — запита той, преди мрачният му редактор да успее да проговори.
— Качваме се горе. Веднага — каза Пакър. — Имаме проблем.
Бразил не се затича по ескалатора както обикновено. Не заговори Пакър, който нямаше какво повече да каже. Редакторът не желаеше да участва в това. Великият Ричард Панеса можеше да се справи със ситуацията. Затова вестникът му плащаше такива пари. Анди бе воден в кабинета на директора само два пъти през ученическите си години. Първият път бе, когато пъхна пръста си в клетката на хамстера и той го ухапа. Вторият инцидент бе, когато пъхна пръст в дупката на пластмасовото си блокче и го заклещи там.
Господин Кени изряза блока с ножица за тел и освободи малкия Анди, който се чувстваше ужасно унизен и съсипан. Синьото блокче с карта на Съединените щати бе унищожено. Господин Кени го хвърли в коша, докато Анди стоеше смело до него, без да заплаче, макар да знаеше, че майка му не може да си позволи да му купи нов блок. Попита директора дали може да остава в училище след часовете и да работи нещо, за да изкара някакви пари и да си купи нов блок. Получи разрешение.
Бразил се зачуди какво можеше да предложи на Панеса, за да компенсира това, което бе направил, за да причини такъв проблем. Когато влезе в стъкления офис на издателя, Панеса седеше зад махагоновото си бюро, издокаран в елегантен италиански костюм. Той не се надигна от кожения стол, а продължи да чете разпечатката на статията за неделния вестник, която направо шамаросваше кмета Сърч за наглия му, макар и верен коментар относно нежеланието му да пътува из центъра.
— Сигурно ще искаш да затвориш вратата — каза тихо Панеса на младия репортер.
Бразил го направи и седна на стола срещу шефа си.
— Анди — започна издателят. — Гледаш ли телевизия?
Объркването му нарасна.
— Рядко имам време.
— Значи не знаеш, че те прецакват отляво и отдясно.
Драконът в Бразил се събуди.
— Което означава?
Панеса видя огън в очите му. Добре. Единственият начин, по който този чувствителен, великолепен млад талант можеше да оцелее в грубия и престъпен свят, бе да стане борец като самия Панеса. Издателят нямаше да го остави на спокойствие. Анди Бразил, добре дошъл в училището на ада, помисли си Панеса, докато взимаше дистанционното от бюрото си.