— Престани да се тревожиш — опита да успокои шефката си Уест. — Ще се признае за виновен — каза тя и погледна към часовника си.
— Не се тревожа — отвърна Хамър.
Уест обаче беше притеснена. В службата я чакаха ужасно много случаи. Всъщност те представляваха много по-сериозен проблем от това дали Мартино ще се признае за виновен, или ще рискува да се яви пред съдебните заседатели.
Заместник-шериф Октавиус Ейбъл погледна към двете жени на опашката и внезапно доби голям интерес към работата си. Уест не бе минавала през рентгена му доста отдавна, а с Хамър никога не се бе срещал лично. Никога не бе имал контрол над нея. Уест беше в униформа и заобиколи рамката, която сигнализираше почти всяка секунда, докато пейджъри, монети, ключове и джобни ножчета биваха прибирани в една купа. Хамър също заобиколи рамката.
— Извинете, госпожо — високо се обади Ейбъл. — Госпожо! Моля ви, минете оттук.
— Тя е началник на полицията — тихо му каза Уест, макар да осъзнаваше, че той го знае много добре.
— Трябва да видя някакъв документ за самоличност — обърна се Ейбъл към Хамър.
Дългата опашка от чакащи закова на място. Всички погледи се спряха върху добре облечената жена с познато лице. Коя беше тя? Бяха я виждали някъде. Вероятно по телевизията, в новините или някоя друга програма? О, по дяволите. Тогава Тинсли Оуенс, който чакаше да бъде съден заради невнимателно шофиране, се сети. Тази дама с перлите беше жената на някакъв известен човек, може би дори на Били Греъм. Хамър спокойно бръкна в чантата си и развали приятното очакване на Ейбъл. Усмихна му се и му показа значката си.
— Благодаря за проверката — каза тя, като едва се сдържаше да не го нокаутира. — Никой вече не трябва да изпитва съмнения относно безопасността на нашия съд — продължи тя, като се наведе по-близо, за да прочете името на табелката му. — О. Т. Ейбъл — повтори Хамър, запаметявайки името.
Заместник-шерифът бе мъртъв. Тя щеше да се оплаче.
— Просто си вършех работата — каза той отчаяно, загледан в хората от опашката, които бяха станали свидетели на унижението му.
— Да, направо така си беше — съгласи се Хамър. — И аз ще съобщя на шерифа колко добре се справяте с нея.
Октавиус осъзна, че началничката наистина мислеше това, което казваше. Внезапно той се почувства по-млад, по-висок и силен. Беше стегнат и хубав, а не дъртият скапаняк, на когото някакви хлапета се бяха присмивали тази сутрин на бензиностанцията. Заместник-шериф Октавиус Ейбъл ужасно се срамуваше от тъпото си заяждане с полицейската началничка. Никога преди не се бе държал по този начин и не можеше да разбере какао бе станало с него през изминалите години.
Глава двадесет и първа
Хамър и Уест се разписаха и перфорираха картите си за часа на влизане. На втория етаж тръгнаха по дълъг коридор, пълен с хора, които търсеха обществен телефон или тоалетна. Някои спяха по мраморните пейки или четяха „Обзървър“, за да видят дали и техните случаи са споменати там. Когато Уест отвори вратата към 2107, притеснението й нарасна. Съдебната зала бе претъпкана с обвиняеми, чакащи обявяването на присъдите си, и ченгетата, които ги бяха арестували. Хамър я поведе към предната част, където имаше места за адвокати и полицаи. Заместник главният прокурор, Мелвин Понд, веднага забеляза двете прочути жени и се развълнува. Чакаше ги с нетърпение. Сега бе неговият шанс.
Окръжен съдия Тайлър Бовайн от двадесет и пети район също ги чакаше, както и представители на пресата откъде ли не. Батман и Робин, помисли си съдийката с удоволствие, когато излезе от кабинета си. Щеше да се погрижи за тях, когато се настанеше на мястото си в дългата черна роба, която покриваше масивното й тяло.
Уест се тревожеше по редица причини. Притесняваше се за Бразил и се страхуваше, че никога няма да излезе оттук и да го потърси. Тайлър Бовайн, както и повечето други съдии, беше приходяща. Тя живееше от другата страна на река Катауба и мразеше Шарлът и всичко в него, включително жителите му. Съдийката беше убедена, че е само въпрос на време, преди Шарлът да превземе родния й град Гастония и всичко друго, което Корнуолис не бе успял да завладее.
— Всички да станат. Съдията влиза.
Всички се надигнаха. Бовайн се усмихна вътрешно, когато влезе в съдебната зала и видя Хамър и Уест. Знаеше, че пресата е получила поверителна информация да не си губи времето тук днес. Батман и Робин щяха да се върнат в понеделник. О, да, щяха.