— Детектив Мънго — каза съдийката, когато й писна от глупости. — Каква причина имахте да претърсвате кафявата хартиена кесия на господин Антъни?
— Ваша Чест, както вече ви казах — невъзмутимо отговори Мънго, — аз го попитах какво има вътре. Той ми каза.
— Той ви е казал, че вътре има раци, и ви е предложил сам да разчупите своя — каза съдийката, която наистина трябваше да се оттегли.
— Боже. Не знам. Мислех си, че ми каза „крек“ — опита се да бъде справедлив Мънго.
Подобни неща се случваха прекалено често с Мънго. Винаги откриваше, че е по-лесно да чуе това, което иска, а когато човек бе едър и силен като него, можеше да си позволи това. Случаят бе обявен за приключен и преди съдийката да се оттегли, раздразненият прокурор извика следващия и по-следващия и онзи след тях. Бовайн не можа да го прекъсне, защото никога не би постъпила по този начин. Хора, арестувани за обири, кражби на коли, изнасилвания, убийства и търговия с наркотици, се изправяха пред нея заедно с обществените си защитници. Понд разбра езика на тялото на съдийката и усети притеснението й. Беше свикнал с честото й оттегляне и знаеше, че единствената му надежда бе да я изтощи напълно.
Всеки път, когато Бовайн се опитваше да стане от стола си, Понд успяваше да я изпревари и да започне следващия случай. Колкото се може по-бързо, той съобщи за Джони Мартино отново, като се надяваше да я изтощи, докато тя не може да издържи повече. Нейна Чест трябваше да изслуша делото на Северна Каролина срещу Джони Мартино, за да могат Хамър и Уест да се върнат към работата и болницата. Понд се молеше Хамър да си спомни с умиление за него, когато след три години той тръгнеше да се бори за прокурорското място.
— Джони Мартино — бързо каза Понд.
— Още не съм готова за този случай — едва успя да каже съдийката.
— Алекс Браун — избъбри светкавично заместник-прокурорът.
— Да — отвърна Браун, като се изправи заедно с адвоката си.
— Признавате ли се за виновен в злонамерено нараняване?
— Той започна — отговори Браун. — Какво трябваше да направя, а? Бях в „Чърч“ и си поръчвах пилешки дробчета, когато той реши, че иска същото, само дето иска моите, и то без да плати.
Хамър се отърси от унеса си за достатъчно дълго време, за да огледа залата и хората в нея. Тази работа бе по-отчайваща, отколкото някога бе мислила. Нищо чудно, че полицаите и следователите се обезкуражаваха и ставаха груби и цинични. В миналото тя никога не бе съчувствала или симпатизирала на подобни хора. Те бяха мързеливи, готови на самоунищожение, егоистични копелета, които не даваха нищо на обществото, а взимаха от всички около себе си. Тя се замисли за Сет, парите, привилегиите и възможностите му. Помисли си за любовта, която тя и останалите му бяха дали. Началник Хамър си припомни много хора, които познаваше и които всъщност не бяха по-добри от тези в залата.
Уест искаше да убие съдия Бовайн. Възмутително беше да кара началника и заместник-началника на полицията да губят толкова много време. През минута вниманието на Уест се отплесваше от случаите пред нея и се връщаше към Бразил. Чудеше се дали се е върнал във вестника, а предчувствията й ставаха все по-мрачни и ужасни. Ако не излезеше скоро от съдебната зала, сигурно щеше да направи скандал. Шефката й се бе върнала към настоящето и изглеждаше развълнувана от всичко около себе си, сякаш можеше да седи тук цял ден, отдадена на мислите си.
— Джони Мартино — отново опита Понд.
— Няма да разглеждам това дело сега — рязко отговори съдийката и се изправи.
Това беше краят. Сега делата щяха да бъдат отложени поне с половин час, вбесено си помисли Уест. Тя и Хамър трябваше да седят в залата и да чакат. Страхотно! Точно така и щеше да стане, ако майката на Джони Мартино бе позволила. Също като Уест госпожа Мартино бе прекалено раздразнена. Тя знаеше какво става. Знаеше, че двете дами отпред бяха Батман и Робин и че съдийката трябва да отиде до тоалетната. Госпожа Мартино стана, преди Бовайн да успее да слезе от трона си.
— Почакайте една минута — високо каза госпожа Мартино, като си проправи път между хората и застана пред съдийката, издокарала в най-хубавата си рокля и обувки. — През цялото време седях тук и видях какво става.
— Госпожо! — запротестира съдийката, която вече стоеше права и бе в криза.
Репортер от радио УТДР се приближи към предната част на залата.