— Излезте веднага или ще стрелям! — изкрещя той и вкара нов патрон във вече заредената цев.
— Не стреляй — каза Уест и вдигна ръце, без да пропусне да забележи двойното зареждане, което бе задръстило оръжието. — Ще отворя вратата.
— Веднага! — извика Бъба и насочи пушката.
Уест се нагласи колкото се може по-удобно и постави крак на вратата. Повдигна дръжката и ритна с всичка сила. Осемте патрулни коли ги обградиха, разкъсвайки нощната тишина със сирените си. Бъба бе ударен в корема и излетя назад. Падна по гръб, а карабината се плъзна по асфалта. Уест бе вън от колата и върху него за секунда. Не изчака подкрепленията си. Не й пукаше от едрите груби шофьори, които се изсипаха от вратата на ресторанта, за да помогнат. Бразил също излетя от колата. Двамата заедно обърнаха Бъба по корем и му закопчаха белезниците. Искаше им се да го пречукат от бой, но се въздържаха.
— Проклето копеле! — наруга го Бразил.
— Мръдни, и ще ти пръсна мозъка! — извика Уест, притиснала пистолета си в дебелия врат на Бъба.
Полицаите отведоха Бъба към затвора без помощта на шофьорите на камиони, които се върнаха към храната и цигарите си.
Уест и Бразил поседяха мълчаливо известно време в колата й.
— Винаги ме набутваш в неприятности — каза тя и подкара колата.
— Хей! — възкликна той. — Къде отиваш?
— Ще те заведа у вас.
— Аз вече не живея у дома.
— От кога? — запита тя, като се опита да скрие изненадата и радостта си.
— От оня ден. Взех си апартамент в „Шарлът Удс“.
— Тогава ще те откарам там.
— Колата ми е тук — напомни й той.
— Пил си цяла нощ — каза Уест и закопча предпазния колан. — Ще се върнеш да си вземеш колата, когато изтрезнееш.
— Сега съм трезв — каза той.
— В сравнение с какво? — запита Уест. — Утре няма да помниш нищо от тази вечер.
Бразил бе убеден, че до края на скапания си живот щеше да помни всяка секунда от нощта. Той се прозя и разтърка очи.
— Да, вероятно си права — съгласи се той.
Очевидно станалото не означаваше нищо за нея. Тогава и той щеше да се направи на незаинтересуван.
— Разбира се, че съм права — усмихна се тя насила.
Уест виждаше ясно, че Анди е изпълнен с безразличие. Още един типичен използвач. Какво все пак представляваше тя? Жена на средна възраст, в не особено добра форма, която никога не беше ходила в по-голям или вълнуващ град от този, в който работеше, откак бе завършила колежа. Той просто се обучаваше с нея. Шофираше за първи път поовехтяла, старомодна кола, с която можеше да си позволи да прави грешки. Уест имаше желание да натисне спирачката и да го остави да си отиде пеша. Когато спря на паркинга пред новото му жилище, тя го изчака да излезе от колата, без да му каже и дума.
Бразил застана до колата и се загледа в нея през отворената врата.
— Е, по кое време ще се видим утре?
— Десет — отговори тя лаконично.
Анди затръшна вратата и се отдалечи бързо, наранен и обиден. Жените бяха еднакви. Топли и нежни в една минута, възбудени и доволни, а в следващата — в лошо настроение, забравили за случилото се. Той се опита да си обясни как бе възможно те двамата да преживеят подобен великолепен момент на паркинга, а после Уест да се държи, сякаш почти не се познаваха. Беше го използвала, това е всичко. Цялата история беше без значение за нея. Вероятно винаги действаше по този начин. Беше по-възрастна, властна и опитна, да не споменаваме и хубава, с тяло, което му взимаше акъла. Уест можеше да си играе с всеки, с когото си поиска.
Същото можеше да направи и Блеър Моуни III, поне така мислеше жена му. Поли Моуни сериозно се тревожеше за това, с което съпругът й щеше да се захване утре, когато отпътуваше за Шарлът с полет номер 392 от Ашвил, където семейство Моуни живееше във великолепна къща в квартал „Балтимор Форест“. Блеър Моуни III, произхождаше от стар и богат род. Той току-що се бе прибрал от клуба след тежък тенис мач, душ, масаж и няколко питиета с приятелите му. Моуни бе наследник на няколко поколения банкери, започващи с дядо му, Блеър Моуни, който бе основал компания „Американски тръст“.
Бащата на Блеър Моуни III, Блеър Моуни младши, бе вицепрезидент, когато „Американски тръст“ се сля с Първа национална банка от Рали. Сложи се началото на разпростираща се из целия щат банкова система, последвана от нови сливания и създаването на Национална банка на Северна Каролина. Това продължи и през осемдесетте, когато поради кризата някои банки се продаваха на невероятно ниски цени. Национална банка на Северна Каролина стана четвъртата по големина в страната и бе прекръстена на ЮЕС Банк. Блеър Моуни III знаеше всички подробности за забележителната история на уважаваната си банка. Също така знаеше и какво получават председателят, президентът, вицепрезидентът и генералният директор.