Самият той беше вицепрезидент на ЮЕС Банк за Каролина и често му се налагаше да пътува до Шарлът. Моуни приемаше тези пътувания с радост, тъй като човек имаше нужда да се откъсне от жена си и децата си, тъкмо навлезли в пубертета, а само колегите му в техните лъскави офиси съчувстваха на напрежението, на което бе подложен. Само приятелите му осъзнаваха страха, прокрадващ се в сърцето на всеки банкер, че един ден Кахун, който не се славеше с търпението си, щеше да уведоми работягите като Моуни, че са в немилост. Блеър хвърли спортния си сак на пода на наскоро ремонтираната си кухня и отвори вратата на хладилника, за да си вземе бира.
— Скъпа? — извика той, докато отваряше кутията.
— Да, скъпи — отвърна жена му и бързо влезе. — Как мина играта?
— Победихме.
— Браво на вас — усмихна се тя.
— Уидърс направи поне двайсет грешки — каза той и отпи. — Направи и няколко фала. Какво ядохте? — запита Моуни, без да поглежда към Поли, която бе негова съпруга от двайсет и две години.
— Спагети, салата и ръжен хляб.
Тя отвори сака и извади потните, вмирисани шорти, чорапи и тениска, както бе правила винаги и щеше да прави и занапред.
— Останаха ли някакви спагети?
— Много. С удоволствие ще ти приготвя една порция.
— По-късно — каза той и се протегна. — Наистина съм схванат. Мислиш ли, че може да е артрит?
— Разбира се, не. Искаш ли да ти направя един масаж, скъпи?
Докато съпругът й се наслаждаваше на масажа, тя щеше да му съобщи какво й бе казал пластичният хирург. Нали го бе разпитвала за лечението с лазер, което щеше да я отърве от фините бръчки по лицето й и кафявото петно на брадичката й. Поли Моуни бе обзета от ужас, когато лекарят й обясни, че нищо не може да замести скалпела. Толкова лошо бе положението й.
— Госпожо Моуни — каза докторът. — Мисля, че няма да сте доволна от резултатите. Някои от бръчките са прекалено дълбоки.
После нежно опипа лицето й. Тя се отпусна облекчено. Госпожа Моуни обичаше да ходи на лекар. Обичаше да я докосват, преглеждат, анализират и проверяват след операция или промяна в лечението й.
— Добре — каза тя на пластичния хирург. — Щом вие препоръчвате така. Предполагам, че говорите за опъване на лицето.
— Да. И очите — отговори той и й подаде огледалото.
Кожата под очите й започваше да се отпуска и подпухна. Това беше необратимо. Никакви хладни компреси, краставици, намаляване на алкохол и сол не можеха да й помогнат.
— Ами гърдите ми? — запита тя.
Хирургът отстъпи назад, за да я огледа.
— Какво мисли съпругът ви? — попита той.
— Мисля, че би ги харесал, ако са по-големи.
Лекарят се засмя. Всеки мъж, ако не бе педофил или гей, харесваше по-големи гърди. Пациентките му лесбийки мислеха по същия начин. Просто бяха по-толерантни или се преструваха на такива, ако онази, която обичаха, не предлагаше много.
— Не можем да свършим всичко наведнъж — предупреди я докторът. — Повдигането на лицето и имплантирането на силикон са две различни операции. Трябва да ги поотдалечим една от друга, за да имате време да се съвземете.
— Колко да ги отдалечим? — разтревожи се тя.
Глава двадесет и трета
Докато не се прибра у дома и не се заключи в спалнята си за през нощта, Уест не се сети, че ще трябва да навие будилника. Едно от най-големите удоволствия в живота й бе да не става рано в неделя сутрин или поне докато Найлс не пожелае това. После си пиеше кафето бавно и четеше вестник или мислеше за родителите си, отправили се към баптистката църква, недалеч от салона на Полин, където майка й си правеше косата всяка неделя в десет часа. Уест винаги се обаждаше на родителите си в неделя, обикновено когато сядаха на масата да вечерят и си мислеха колко щеше да е хубаво, ако нейното място не беше празно.
— Страхотно — промърмори тя на себе си, грабвайки една бира и поглеждайки Найлс, който седеше на перваза над мивката. — Значи ще трябва да стана в осем и половина. Можеш ли да повярваш?