— Господи — възкликна той и се надигна, изпотен и задъхан.
Срита чаршафите и се изправи. Заразхожда се нервно из стаята. Пи вода и застана насред голата кухня, загледан в небостъргача, като мислеше усилено и се тревожеше. Някъде навън имаше друг бизнесмен, който щеше да се превърне в жертва. Само да имаше някакъв начин да предотврати това. Къде ли се намираше сега убиецът? Какво си мислеше долното копеле, докато зареждаше пистолета си? Вероятно мозъкът му бе изпълнен със зловещи идеи, докато плетеше паяжината си някъде из „Петте точки“ и чакаше следващата кола под каем да влезе невинно в града.
Найлс упорито следваше Уест из къщата. Тя бе убедена, че котаракът е откачил. Знаеше, че има такава опасност при сиамските и абисински котки, кривогледите същества, които обитаваха света от хиляди години. Той се въртеше между краката й, спъна я на два пъти и тя го срита.
Котаракът изскимтя, но продължи да упорства. После се ядоса. Още един шут и си свършена, помисли си той. Уест го срита и го изпрати под леглото. Той се притаи на пода с помръдваща опашка. Изчака господарката му да свали обувките и чорапите си, после се изстреля напред и захапа мекото място над петата й, точно до костта. Знаеше, че боли, защото го бе пробвал и преди. Уест го гони из къщата около десет минути. Той бягаше уплашено, защото бе усетил убийствения й гняв. После се върна под леглото и остана там, докато Уест се измори и реши да спи. Найлс се измъкна предпазливо и се върна в кухнята. Сви се на перваза, където неговият любим, мил крал го надзираваше през тъмните, самотни нощи.
На сутринта валеше дъжд. Противният будилник иззвъня и стресна Уест. Тя изстена от нежелание да стане. Тежки дъждовни капки удряха по покрива. Идеално време за спане. Защо трябваше да става? Спомени за Бразил и изоставеното му БМВ, за Найлс и смахнатото му държане снощи я потиснаха и развълнуваха в същото време. Странна история. Уест дръпна завивката до брадичката си. В мислите й нахлуха странни образи, които някак си бяха свързани със съня й. Когато лежеше абсолютно неподвижно, почти можеше да усети ръцете и устните на Бразил върху себе си. Почувства се ужасена и остана в леглото дълго време.
Найлс, почувствал се на свобода за известно време, се промъкна в пералното помещение. Интересуваше го голямата бяла кутия с мокри дрехи в нея. Върху нея бяха оставени няколко банкноти и монети. Котаракът, измислил нов начин да предаде на господарката си съобщението на крал Узбики, подскочи върху пералнята. Разбира се, той бе убеден, че собственицата му щеше да направи нещо относно това, което заплашваше краля. Тя щеше да се задейства, издокарана в страхотния си костюм, украсен с кожа, метал и опасни играчки. Найлс бе убеден, че точно така трябва да постъпи. Кралят го бе помолил да предаде информацията на господарката си. Тя щеше да уведоми другите водачи. Щяха да призоват войските и да спасят краля и поданиците му.
В продължение на пет минути Найлс се мъчи да отвори пералнята. Най-после успя, пъхна лапа вътре и извади чифт мокри бикини. Стисна със зъби петдоларова банкнота и скочи на пода, развълнуван и сигурен, че господарката му ще се зарадва. Не беше прав. Уест никак не се зарадва да го види. Тя се надигна вбесено, когато котаракът просна на лицето й мокрите бикини. После се вторачи в тях и в петдоларовата банкнота на леглото. Внезапно потръпна.
— Чакай малко — каза тя на бягащия Найлс. — Върни се. Наистина.
Найлс спря и я погледна замислено. Не й се доверяваше.
— Добре. Мир — обеща Уест. — Нещо става. Не си откачил без причина, нали? Ела и ми кажи.
Найлс усети, че тонът й е честен и дори леко притеснен. Той прекоси стаята и се метна на леглото. Загледа се в нея, докато го галеше.
— Донесе ми чифт бикини и пари — каза тя. — Това означава ли нещо?
Опашката му потръпна, макар и без голям ентусиазъм.
— Има ли нещо общо с бикините?
Опашката му застана неподвижно.
— С бельо?
Никаква реакция.
— Секс.
Отново никакъв отговор.
— Мамка му — измърмори Уест. — Какво друго? Добре, чакай да помисля. Отишъл си до пералнята, отворил си капака, извадил си мокрите бикини. Какво точно си възнамерявал да ми донесеш? Дрехи?