Дъждът биеше по стъклата, които изглеждаха сиви в мрачния ден. Хамър остана в същата поза цяла сутрин. Кръстосани ръце, облегнато на прозореца чело, понякога замислена и молеща се през цялото време. Молитвите й към Бога не бяха само за съпруга й. Всъщност тя повече се тревожеше за себе си. Знаеше, че е на кръстопът и й предстои нещо ново. Чудеше се дали ще може да се справи с това ново нещо без помощта на Сет, която бе получавала през всички тези години. Децата й си бяха отишли. Скоро щеше да е сама. Нямаше нужда да чуе това от специалист. Сама виждаше зловещото скапване на тялото на мъжа си.
Ще направя всичко, което поискаш — обърна се тя към Всемогъщия. — Каквото и да е. Всъщност какво ли значение има? Определено не съм добра съпруга. Аз съм първата, която ще признае, че не съм постигнала големи успехи в това отношение. Вероятно не съм била и много добра майка. Затова искам да наваксам сега. Разбираш ли? Просто ми кажи какво да направя.
Всемогъщият, който отделяше на Хамър повече време и бе много по-привързан към нея, отколкото тя мислеше, със задоволство изслуша молитвите й. Имаше специални планове за нея. Не сега, а когато настъпеше подходящият момент. Хамър щеше да се увери в това. Наистина щеше да е впечатляващо.
Докато течеше тази безмълвна размяна на думи, Ранди и Джъд погледнаха към майка си. Забелязаха отпуснатата на прозореца глава и това колко неподвижна бе майка им, която обикновено не оставаше на място повече от минута. Завладени от огромната си обич и уважение към нея, те се надигнаха едновременно. Приближиха се до майка си и я прегърнаха.
— Всичко е наред, мамо — мило каза Ранди.
— Ние сме тук — увери я Джъд. — Иска ми се да бях станал някои известен адвокат, лекар или банкер, за да си сигурна, че ще се погрижим за теб.
— Аз също — тъжно се съгласи Ранди. — Но ако не се срамуваш прекалено много от нас, поне ще бъдем най-добрите ти приятели. Съгласна ли си?
Хамър избухна в сълзи. Тримата се прегърнаха и останаха така, докато сърцето на Сет постепенно отслабваше ритъма си, защото не можеше да издържи повече, или защото някъде в себе си Сет Бриджис осъзна, че вече може да се оттегли. Почина в единайсет и единайсет минути. Машините и лекарският екип този път не можаха да го върнат към живота.
Глава двадесет и четвърта
Уест пропусна отбивката нарочно. Не възнамеряваше още да се заема с прибирането на БМВ-то на Бразил. Беше единайсет и петнайсет и повечето хора седяха в църквата и мечтаеха пасторът да привърши по-бързо службата. Уест бе потънала в мислите си. Чувстваше ужасна тежест, която не можеше да си обясни, и й се искаше да заплаче. Обвиняваше за настроението си месечния си период, който обаче бе преминал.
— Добре ли си? — запита Анди, усетил настроението й.
— Не знам — отвърна тя потиснато.
— Изглеждаш доста тъжна.
— Странно е — каза тя, като провери скоростомера си и се огледа за пътни полицаи. — Изведнъж нещо сякаш ме удари. Някакво неприятно предчувствие, че става нещо ужасно.
— И на мен ми се случва от време на време — призна Анди. — Чувстваш се, сякаш си прихванал нещо отнякъде. Разбираш ли какво искам да кажа?
Уест разбираше съвсем точно какво Анди има предвид, но не и по какъв начин го бе разбрала. Никога не се бе смятала за човек с развита интуиция.
— Редовно изпитвах подобни предчувствия по отношение на майка ми — продължи Бразил. — Още преди да вляза вкъщи знаех, че тя няма да е в добра форма.
— А как е сега?
Уест беше любопитна за всичко около него, макар да не бе сигурна какво точно се случваше с нея. По принцип беше прагматична и винаги владееше положението. Сега долавяше извънземни сигнали и ги обсъждаше с двайсет и две годишния репортер, с когото се бе натискала в полицейската кола.
— Сега майка ми никога не е в добра форма — мрачно отговори Анди. — Вече не ми се иска дори да мисля за нея.
— Е, позволи ми да ти кажа една-две думи, Анди Бразил — заговори Уест, която беше наясно с нещата от живота. — Не ми пука дали си се изнесъл от нейната къща. Не можеш просто да я изтриеш от живота си, ясно ли е? — запита тя и извади цигарите си. — Трябва да се разбереш с нея. Ако не го направиш, тя ще обърка целия ти живот.