— О, страхотно. Тя скапа живота ми досега, а сега ще довърши и остатъка му — отвърна Бразил и се загледа през прозореца.
— Единственият човек, който може да обърка живота ти, си самият ти. И познай какво? — издуха тя дима от цигарата си. — Досега си се оправял идеално в живота, ако питаш мен.
Той замълча, като мислеше за Уеб. Споменът за случилото се сякаш го заля с ледена вода.
— Защо всъщност отиваме в стария ми дом? — най-после запита Бразил.
— Някой прекалено често ти мълчи по телефона — отговори Уест. — Искаш ли да ми кажеш какво става?
— Някаква извратена твар — промърмори Бразил.
— Кой? — запита Уест, която никак не се зарадва да чуе подобно нещо.
— От къде, по дяволите, да знам? — отегчено и раздразнено запита Бразил.
— Някой хомосексуалист?
— Мисля, че е жена — отговори той. — Не знам дали е гей.
— Кога започнаха обажданията? — попита Уест, която започваше да се ядосва.
— Не знам.
Сърцето му подскочи, когато отбиха към дома на майка му и паркираха зад вехтия кадилак.
— Горе-долу по времето, когато започнах работа във вестника — тихо отвърна той.
Уест го изгледа, трогната от тъгата в очите му. Анди гледаше към противната къща, която наричаше свой дом, и се опитваше да не мисли за ужасните истини, криещи се там.
— Анди — каза Уест. — Какво мисли майка ти в момента? Знае ли, че си се изнесъл?
— Оставих й бележка — отговори той. — Не беше будна, когато тръгнах.
Досега Уест вече знаеше, че „будна“ е евфемизъм за „трезва“.
— Говорил ли си с нея оттогава?
Той отвори вратата. Уест взе апаратурата за установяване самоличността на човека, който ти се обажда по телефона, и го последва в къщата. Намериха госпожа Бразил в кухнята, където с треперещи ръце мажеше фъстъчено масло върху сухар. Беше ги чула да идват и това й даде време да се подготви за отбрана. Не им проговори.
— Здрасти — каза Уест.
— Как си, мамо? — запита Анди и се опита да я прегърне, но майка му не се съгласи и го отблъсна.
Бразил забеляза, че топката на вратата на спалнята му е свалена. Погледна към Уест и леко се усмихна.
— Бях забравил за инструментите ти — каза той.
— Съжалявам. Трябваше да я върна на мястото й — отвърна тя и се огледа, сякаш търсеше отвертка.
— Не се притеснявай.
Влязоха в спалнята му. Уест свали шлифера си, поколеба се и се огледа наоколо, сякаш никога преди не бе идвала тук. Притесняваше се от присъствието си в това интимно ъгълче от живота му, където бе израснал, работил и мечтал. Заля я нова гореща вълна и лицето й се зачерви, когато включи системата за идентификация към телефона му.
— Разбира се, това няма да свърши работа, когато получиш нов телефонен номер в апартамента си — обясни тя. — Важното е кой звъни на този телефон.
Тя се изправи, завършила работата си.
— Знае ли някой, освен мен и майка ти, че си се преместил?
— Не — отговори той, загледан в очите й.
Никога преди в тази стая не бе влизала жена, с изключение на майка му. Бразил се огледа, като се надяваше, че наоколо няма нищо, което да го изложи или да разкрие за него нещо, което не искаше тя да узнае. Уест също се оглеждаше. Никой от двамата не бързаше да излезе от стаята.
— Имаш много трофеи — забеляза тя.
Бразил сви рамене и се приближи към претрупаните рафтове, на които вече не обръщаше внимание. Показа й наградите, на които държеше най-много, и й обясни откъде са. Разказа й за най-драматичните си мачове. За известно време седяха на леглото му и той си припомняше по-ранните си години. Разказа й за баща си, а тя му разказа собствените си спомени за Дрю Бразил.
— Само знаех кой е — каза Уест. — Тогава бях съвсем зелена, просто обикновено патрулно ченге, което се надяваше да стане сержант някой ден. Спомням си, че всички жени го мислеха за много готин — усмихна се тя. — Често говореха за външността му и за това колко свестен човек е.
— Той беше много хубав човек — каза й Бразил. — Предполагам, че в някои отношения беше старомоден, но все пак бе живял в такова време. Беше луд по майка ми. Тя винаги е била разглезена. Така са я отгледали. Винаги съм си мислел, че тя не успя да превъзмогне смъртта му, защото той бе човекът, който най-много се грижеше за нея и я глезеше.