Бразил научи новината от пейджъра си, тъй като бе на паркинга, където сменяше маслото на колата си. Той влезе вътре и набра домашния телефон на Уест.
— Бонд няма да те притеснява повече — каза Уест, като се опитваше да звучи безразлично, но се чувстваше ужасно горда от себе си. — Гуди вече няма да се снабдява с историите чрез онова малко лайно и да ги предава на Уеб.
Бразил бе шокиран и невероятно щастлив.
— Айде стига бе! — извика той.
— О, да. Всичко е свършено. Хамър уволни Гуди, а Бонд е направо парализирана.
— Бонд ли ми е звъняла по телефона? — изненада се Бразил и едва повярва на ушите ся.
— Да.
Той се разочарова леко, че точно тя, а не някоя по-привлекателна личност, си бе мислила такива неща за него.
Уест усети това и му каза:
— Не разглеждаш това по подходящия начин.
— Кое? — направи се той на луд.
— Анди, непрестанно виждам подобни неща, независимо дали ги вършат мъже или жени. Поне жените не ти се показват и можеш да си благодарен за това — обясни му тя. — Тук не става дума за секс или за привличане по нормален начин. Става дума само за контрол и власт над някого, за унижение. Това всъщност е форма на насилие.
— Знам това — отвърна Бразил.
Все пак му се искаше да е била някоя поне малко по-хубава жена. После се зачуди какво у него привличаше хора като идиота в автомивката, а после и Бренда Бонд. Защо? Дали не изпращаше някакви сигнали, които ги караха да мислят, че могат да се възползват от него? Обзалагаше се, че никой не би посмял да си позволи подобно нещо с Уест или Хамър.
— Трябва да вървя — каза Уест и остави Анди разочарован и раздразнен.
Той се върна към смяната на маслото, но този път заработи по-бързо. Беше му дошла идея.
Уест също имаше идея. Тя се обади на Райнс. Това беше неочаквано и ненормално за нея. Никога не се обаждаше на него или на когото и да било друг, с изключение на Бразил и всички около нея знаеха това и го приемаха. Райнс имаше почивен ден и се готвеше да гледа новата видеокасета със спортни предавания, която си бе купил предишния ден. Уест мислеше за пица. Споразумяха се приятелски по въпроса и той се отправи към дома й в подновения си шевролет корвет модел 73. Обикновено Уест го чуваше, когато се приближаваше към къщата й.
Бразил си мислеше, че трябва по някакъв начин да покаже на Уест благодарността си за разрешаването на кризата на живота му. Представи си как празнуват заедно. Защо не? Това беше голям ден и за двамата. Беше го отървала от Бонд и Уеб, а тя и цялото полицейско управление се бяха освободили от Гуди. Бразил подкара към най-близкия магазин за алкохол и избра най-хубавата бутилка вино. Сухо бяло шардоне „Вайнярд Фюм Блан“ от 1992, за девет долара и петдесет цента.
Уест щеше да се изненада и зарадва, а той можеше да си поиграе с Найлс за малко. Вероятно можеше да прекара малко повечко в дома на Уест и да научи още нещо за нея. Може би тя щеше да го покани да гледат телевизия заедно или да послушат музика. Щяха да пият вино във всекидневната й и да си разказват истории за детските си години и мечтите си.
Анди потегли към Дилуърт, преливащ от щастие, че проблемът му е бил разрешен и че има приятелка като нея. Помисли си за майка си и се зачуди какво ли прави тя в момента, доволен, че вече не се тормози толкова от мисълта за нея. Разбираше, че изборът й не се определя от това, което той прави или не прави за нея.
Лампите бяха загасени, а телевизорът във всекидневната работеше. Уест и Райнс седяха на канапето и ядяха пица „Хът“. Райнс седеше на края на възглавницата, пиеше бира и се радваше на новата касета. Без съмнение тази бе най-добрата спортна касета, която някога бе гледал, и му се искаше Уест да го остави да я изгледа на спокойствие. Тя обаче го прегръщаше, целуваше и прокарваше пръсти през къдравата му черна коса. Това държане бе адски нетипично за нея и му действаше на нервите.
— Какво, по дяволите, ти става? — разсеяно запита той.
После разроши косата й с ентусиазма на Найлс, когато скубеше килима.
— Да! Да! Какъв удар! Мамка му! Виж това! Господи! — извика Райнс и се отпусна на канапето.
Следващите пет минути гледаха хокей. Вратарят получи удар със стик между краката. Шайбата рикошира в маските на двама от играчите и удари рефера по устата. Райнс откачи. Нямаше нещо на света, което да харесва повече от спорта и нараняванията, особено ако вървяха заедно. При всяка трагедия си представяше как хвърчи натам с носилката и уредите си. Спасителят Райнс. Уест започна да разкопчава блузата си. Хвърли се върху него и го зацелува отчаяно. Райнс остави пицата.