— Зависи какво ям — грубо му отговори Уест.
Бразил прекара вечерта в „Акулската перка“ на улица „Бърбън“. След като изфуча от дома на Уест, той шофира известно време из улиците, като се ядосваше все повече. Вероятно не бе особено разумно от негова страна да се отбие в апартамента на Томи Аксъл с розова предна врата. Анди забеляза група мъже, които го гледаха любопитно, докато минаваше през паркинга. Не се държа особено дружелюбно с тях, нито пък с Аксъл.
Това, което Томи смяташе за първа среща, а Бразил за отмъщение, започна в „Акулската перка“, където окачената на стената риба протестираше с отворена уста и стъклен поглед. Дървените маси нямаха покривки, подът не беше полиран. Украсата се състоеше от кокосови орехи с гравирани по тях лица, морски звезди и шарени чаши. Анди пиеше бира и се чудеше дали не полудява, стреснат от безумното си, импулсивно действие, което го бе докарало тук.
Аксъл не отделяше очи от него, отдаден на фантазиите си и уплашен, че видението ще изчезне, ако отмести поглед дори за секунда. Бразил бе сигурен, че околните, които ядяха скариди и се напиваха, бяха разбрали намеренията на Томи и тълкуваха погрешно поведението на самия Анди. Това не беше особено приятно, тъй като повечето от посетителите караха пикапи и вярваха, че мисията им в живота е да карат жените си да забременяват, да притежават оръжия и да убиват педали.
— Често ли идваш тук? — запита Бразил.
— Понякога. Гладен ли си? — усмихна се Аксъл, показвайки великолепни бели зъби.
— Малко — отговори Анди.
Станаха и се преместиха в трапезарията, която не се различаваше много от бара, само дето около масите имаше удобни столове, а вентилаторите работеха с пълна сила. От колоните долиташе гласът на Джими Бъфет. Масата им, на която имаше свещ и бутилка кетчуп, се клатеше и това принуди Бразил да пъхне под крака й няколко пакетчета захар. Аксъл си поръча коктейл „Нападението на акулата“ и убеди Анди да опита коктейл с ром, в който имаше толкова алкохол, че Бразил щеше да откачи, ако го изпие.
И сякаш това не бе достатъчно, Аксъл поръча и кофа с лед, пълна с бутилки бира. Всичко щеше да се нареди чудесно, мислеше си музикалният критик. Анди бе като малко кученце и можеше да бъде обучен. Томи изненадано осъзна, че Бразил никога преди не се е напивал. Невероятно. Къде бе израснал този хлапак? В манастир ли? Анди отново носеше тесните джинси от ученическите си години и тениска с емблемата на отбора му. Аксъл се опитваше да не мисли какво ли бе да съблечеш тези дрехи.
— Всичко тук е чудесно — каза Аксъл, без да погледне към менюто. — Миди, раци, сандвичи, какво ли не. Аз обикновено си взимам панирани скариди.
— Добре — каза Бразил на двамата критици, седящи срещу него. — Мисля, че се опитваш да ме напиеш.
— По никакъв начин — отвърна Томи и повика келнерката. — Почти нищо не си пил.
— Обикновено не пия. А и тази сутрин съм пробягал над десет километра.
— Господи — възкликна Аксъл. — Ти наистина си израснал в саксия. Ще трябва да те образовам малко.
— Не мисля така — отговори Бразил, който имаше желание да се прибере у дома и да си легне. — Не се чувствам много добре, Томи.
Аксъл настояваше, че храната ще го оправи, и се оказа съвсем прав. Бразил се почувства по-добре, след като повърна в тоалетната. После мина на чай с лед.
— Трябва да тръгвам — каза той на разочарования Томи.
— Не още — отвърна Аксъл, сякаш той трябваше да вземе решение за това.
— О, да. Изчезвам — настоя Бразил.
— Нямахме възможност да си поговорим — каза Аксъл.
— За какво?
— Знаеш.
— Трябва ли да отгатна? — раздразни се Анди, чиито мисли все още бяха в Дилуърт.
— Знаеш — повтори Томи с напрегнат поглед.
— Искам просто да бъдем приятели — уведоми го Бразил.
— И аз това искам — съгласи се критикът. — Искам да се опознаем по-добре, за да бъдем истински приятели.
Бразил веднага схвана намека.
— Ти искаш да сме прекалено близки приятели. И искаш да започнем веднага. Независимо какво казваш, знам целта ти. Не си искрен. Ако ти кажа, че ще дойда у вас, ще тръгнеш веднага.
— Какво лошо има в това?
Аксъл хареса идеята и се зачуди дали би могла да се осъществи някога.
— Видя ли? Противоречиш си. Това не се нарича приятелство — каза Анди. — Това е само секс. Аз не съм парче месо. Нито пък искам да съм приключение за една нощ.