Бразил зави зад рушащата се сграда, чиито счупени прозорци зееха на обгорената й фасада. Нямаше и следа от живот. Той спря и се огледа наоколо нервно. Това май не беше много добра идея. Репортерът бръкна в джоба на джинсите си и провери няколкото смачкани банкноти. Внезапно младата проститутка се появи до прозореца му. Пушеше цигара, държеше гъба и се усмихваше по начин, който засили лошите предчувствия на Бразил. За първи път забеляза колко налудничав е погледът й. Въобще в нея имаше нещо различно сега.
— Излез — нареди му тя. — Първо искам да видя мангизите.
Анди отвори вратата и излезе от колата. В същия момент чу шум от двигател зад гърба си. Стар, тъмен микробус се приближаваше към тях с висока скорост. Бразил се уплаши. Върна се бързо в БМВ-то и се опита да изчезне. Беше прекалено късно. Микробусът препречи пътя му. Напред нямаше нищо друго, освен храсти и дълбоко дере. Хванатият в капан Анди видя как се отваря вратата на микробуса. Забеляза едрия, грозен хермафродит с оранжева коса, сплетена на малки плитчици. Той тръгна към Бразил със змийска усмивка, стиснал огромен пистолет в едната си ръка и спрей с боя в другата.
— Хванахме си истинско сладурче — обърна се сводникът към Пойзън. — Ще се позабавляваме с него. Ще му покажем как постъпваме с доносниците.
— Не съм доносник — каза Бразил.
— Той е репортер — поясни проститутката.
— Репортер — подигра се Тиквата, чийто гняв отново излезе извън контрол, когато си припомни историите за Черната вдовица.
Анди въобще не се сети за статиите си, докато мислеше трескаво.
Пойзън се изсмя и щракна автоматичния си нож.
— Излез от колата и ми дай ключовете — нареди Тиквата на пленника си, като насочи 45-калибровия пищов към челото на Блонди.
— Добре. Добре. Моля те, не стреляй — бързо каза Анди, който знаеше кога трябва да се подчини.
— Имаме си просяк — гадно се изсмя Тиквата. — Моля те, не стреляй — подигравателно повтори той.
— Хайде първо да го понакълцаме — предложи Пойзън, която чакаше до вратата на БМВ-то, готова сериозно да нарани репортера.
Бразил изключи двигателя. Взе ключовете и ги изпусна на пода. Започна да ги търси бавно.
Уест зави с висока скорост зад изоставената сграда. Изгърмяха изстрели. Бам-бам. После отново. Бам-бам. Сирената й виеше ожесточено, докато оръжието стреля още четири пъти.
Хамър се появи четири секунди след Уест. Тя също чу изстрелите и усили звука на сирената си. Подкрепленията се приближаваха от всички посоки на града. Нощта се превърна в осветена от синьо-червени лампи военна зона.
Уест изскочи от колата си с извадено оръжие. Хамър, партньорката й, бе точно зад нея с насочен напред пистолет. Двете жени огледаха микробуса с ръмжащ двигател. Видяха двете окървавени тела, проснати до отворен нож и спрей с боя. Накрая видяха Бразил, който стискаше получения от Уест пистолет и гледаше ужасено, сякаш жертвите му можеха да скочат и да го убият. Кахун се приближи към местопрестъплението и се вторачи в мъртъвците. После вдигна поглед към небето, на което се очертаваше силуетът на небостъргача му.
Уест отиде до Бразил. Взе внимателно пистолета от ръцете му и го прибра в найлонов плик за улики заедно с празните гилзи.
— Всичко е наред — каза му тя.
Той премигна и потрепери, когато шокираният му поглед срещна нейния.
— Анди — каза Уест. — Преживял си тежка травма. Минала съм по този път и знам всичко за него. Ще ти помогна да преодолееш травмата си. С теб съм и ще остана с теб. Разбра ли?
После го прегърна нежно. Анди Бразил зарови пръсти в косата й, затвори очи и я притисна към себе си.