Уест огледа китките на старицата, закопчани с белезници. Жената продължаваше да вие с измъчен глас. Уест хвърли ядосан поглед на подчинените си.
— Къде е ключът? — запита тя. — Прекалено сте ги стегнали.
Уест познаваше Смит от много години. Той й напомняше за изморените стари ченгета, които отиваха да работят като частна охрана в някоя компания. Тя протегна ръка и той й подаде малкия метален ключ. Уест разкопча белезниците. Веднага щом жестоката стоманена хватка изчезна, старата жена се успокои. Тя нежно разтри дълбоките червени следи по китките си, а Уест смъмри ченгетата:
— Не можете да постъпвате така. Наранявате я.
Уест помоли старицата да протегне ръце, за да бъде претърсена. Сети се, че щеше да е разумно да си сложи ръкавици. Но в колата й нямаше кутия с ръкавици, тъй като вече не се нуждаеше от такива неща, а и старата жена вече бе подложена на достатъчно унижения. Уест не обичаше да претърсва хора, а и никога не бе обичала. Спомни си как в миналото бе намирала неприятни изненади като фетиши от птичи нокти, изпражнения, използвани презервативи и ерекции. Сети се как в дните си като начинаещо ченге бе извадила студена, мазна наденица от джоба на Пилешкото крило точно преди той да я фрасне с единствената си ръка. Тази старица обаче не притежаваше нищо, освен черен гребен и ключ, закачен на връзка от обувки около врата й.
Името й беше Ела Джонстън. Полицайката й сложи белезниците отново, но тя не се възпротиви. Стоманата беше студена, но острите змийски зъби отпреди минута липсваха. Тя знаеше с какво я бяха вързали проклетите копелета. Отзад на гърба й, за да не може да вижда. То я хапеше безпощадно, а в кръвта й се изливаше отрова, затова тя не спираше да пищи и да се тресе. Сърцето й удряше лудо в ребрата и сигурно щеше да се пукне, ако синята кола с онази мила дама не бе спряла при тях.
Ела Джонстън винаги бе знаела, че смъртта настъпва, когато сърцето ти се пукне. При нея се бе стигало почти дотам много пъти. Още в дните, когато беше на дванайсет години и момчетата я хващаха веднага след като си измиеше косата. Те правеха с нея неща, за които тя никога нямаше да проговори. Просто се прибираше у дома, почистваше мръсотията и полепналите листа от плитките си и се измиваше.
Дамата от полицията беше сладка, а и с нея имаше някакъв цивилен помощник — чистичко момче с мило лице. Ела реши, че е детектив. Те я хванаха нежно за ръцете, сякаш отиваха заедно на църковната служба за Великден, а тя бе облечена в елегантна рокля.
— Защо трябва да се напиваш така и да идваш тук? — сериозно, но без злоба я запита полицайката.
Ела не беше сигурна какво означава това „тук“. Знаеше само, че не я бива много да ходи, значи не можеше да е далеч от апартамента си в „Ърл Вилидж“, където по-рано вечерта седеше кротко и гледаше телевизия, когато телефонът звънна. Обаждаше се дъщеря й с ужасни новини за Ефрим — четиринайсетгодишния внук на Ела, който се намираше в болницата. Същата сутрин Ефрим бил застрелян с няколко куршума. Предполагаше се, че белите лекари бяха направили всичко възможно, за да го спасят, но Ефрим винаги се бе проявявал като прекален инат. Споменът докара нови горещи сълзи в очите на старицата.
Ела разказа на полицайката и детектива всичко, докато я настаняваха на задната седалка на полицейската кола зад обезопасителната преграда, която пречеше на арестуваните да наранят полицаите отпред. Ела пресъздаде краткия живот на Ефрим, връщайки се до дните, когато го бе люляла на ръце след раждането му. Той винаги бе създавал неприятности, също като баща си. Беше започнал да танцува още на две годинки. После обичаше да се прави на велик между момчетата на улицата, които имаха много пари от търговия с наркотици.
— Сега ще ви закопчая колана — каза русият детектив и се наведе към нея.
Ухаеше приятно на ябълки и подправки.
Старата жена вонеше на застояла пот и алкохол. Неприятната миризма докара нови спомени в мислите на Анди. Ръцете му трепереха леко и не се справяха ловко както обикновено. Не разбираше какво мърмори старицата и защо плаче. Дъхът й миришеше като боклукчийска кофа в горещо време. Уест не пожела да му помогне. Просто стоеше отстрани и гледаше, убедена, че Бразил ще свърши мръсната работа. Ръцете му докоснаха неволно врата на жената и той се учуди на топлотата и гладкостта на кожата й.