— Ще го разсея — каза тя и усети вторачения поглед на Бледсо, който я гледаше, сякаш никога не бе виждал жена в униформа. — В секундата, когато свали ръка от вратата, вие ще го хванете.
Уест се приближи до линейката, направи гримаса и размаха ръка пред очите си.
— Кой е използвал спрей? — извика тя.
— Дори това не го спря — уведоми я едно от ченгетата.
След секунда Уест вече беше в линейката и държеше пред себе си като щит алуминиева носилка. Тя се движеше леко, а устните й мърдаха. Суон очевидно не харесваше думите й. Очите му бяха приковани върху нея, вените по врата му изпъкнаха. Той потръпна и започна да я предизвиква с обиди и погледи. Уест се намираше на половината път от него, когато той се хвърли към нея. Суон бе изсмукан навън, сякаш бе отворил вратата на самолет. Бразил се приближи към тях, за да види какво става. Намери престъпника проснат по очи на улицата, окован с белезници и заобиколен от ченгета. Градският съветник Бледсо наблюдаваше с ръце в джобовете си. Очите му проследиха Уест, която отиваше към колата си. После се насочиха към Бразил.
— Ела тук — нареди му Бледсо.
Анди хвърли безпомощен поглед към Уест, уплашен да не го оставят на мрачната, недружелюбна улица. Помнеше нареждането на Уест да не говори с никого.
— Ти си онзи репортер — заяви Бледсо, когато Анди се приближи до него.
— Не знам дали съм онзи — отговори Анди.
Той просто се опитваше да се държи скромно, но Бледсо изтълкува думите му погрешно. Съветникът реши, че хлапето се прави на тарикат.
— Предполагам, че Супержена току-що ти осигури добра история, а? — запита Бледсо и кимна към Уест, която се качваше в колата си.
Бразил започна да се паникьосва.
— Трябва да тръгвам — каза той.
Бледсо имаше козя брадичка и обичаше да се плеска с големи количества гел. Беше пастор в баптистката църква на Джеремая авеню. Пулсиращите полицейски светлини се отразяваха в очилата му, докато гледаше втренчено Бразил и бършеше врата си с носна кърпа.
— Позволи ми да ти кажа нещо — продължи той с мазен глас. — Шарлът не се нуждае от хора, които са нечувствителни към човечността, бедността и престъпността. Дори този човек тук не заслужава да се подиграват с него и да му се смеят.
Полицаите отведоха замаяния Суон, който не можеше да си обясни какво се бе случило. Той си прекарваше кротко времето в свърталището и изведнъж бе отвлечен от извънземни.
Бледсо махна с ръка към осветените небостъргачи в далечината, които блестяха като приказно царство.
— Защо не пишеш за това? — запита съветникът.
Звучеше, сякаш искаше Бразил да запише думите му, затова младежът извади бележника си.
— Огледай всичко добро, постиженията. Виж как израснахме. Обявени сме за най-хубавия за живеене град в страната, третия по големина банков център, където са ценени и изкуствата. Хората имат желание да се нанесат тук. Но не, о, не — извика той и потупа Бразил по рамото. — Утре на закуска ще прочета още една потискаща история. Линейка, отвлечена от човек с нож. Новини, целещи да всеят ужас в сърцата на гражданите.
Уест подкара колата и Анди се затича след нея, сякаш щеше да изпусне училищния автобус. Бледсо го изгледа изненадано и раздразнено, защото не бе довършил речта си. Уест знаеше, че съветникът неслучайно е излязъл с полицията същата вечер, когато Анди Бразил, експериментът в обществените връзки на полицията, бе на улицата. Бледсо искаше името му да се появи във вестника и да впечатли бъдещите си избиратели със загрижеността и съпричастието си. „Градски съветник отделя от времето си, за да излиза с патрулиращите“. Заглавието вече беше пред очите й. Тя нервно отвори жабката и потърси хапчетата си против киселини.
Уест спря колата, за да може Анди да се качи. Той дори не дишаше тежко, а тъкмо бе спринтирал над шейсет метра. От подобни гледки винаги й се допушваше.
— Предупредих те да не говориш с никого — каза тя, докато палеше цигарата си.
— А какво трябваше да направя? — негодуващо запита Анди. — Ти ме изостави и не можех да му откажа.
Пътуваха покрай порутени сгради, някои със заковани по прозорците дъски, в които никой вече не живееше. Бразил наблюдаваше Уест и мислеше за епитета „Супержена“, прикачен й от Бледсо.
— Направили са грешка с повишението ти — обади се Анди. — Там, в линейката, наистина се справи страхотно.