Уест бе много добра в подобни схватки в миналото. Взимането на изпита за сержант представляваше първата стъпка към работата с документи и политическата коректност. Уест вярваше, че ако Хамър не бе пристигнала в града, тя щеше да си смени работата.
— Е, разкажи ми — каза Бразил.
— Какво? — запита Уест, като издуха дима от цигарата.
— Какво му каза? — полюбопитства Анди.
— На кого?
— На онзи тип в линейката.
— Не мога да ти кажа.
— Е, хайде де. Каза му нещо, което ужасно го вбеси — настоя репортерът.
— Не — кратко отвърна Уест и изтърси пепелта през прозореца.
— О, я стига. Какво?
— Не казах нищо.
— Не е вярно. Каза.
— Нарекох го „путьо“ — най-после призна тя. — Но не можеш да го отпечаташ.
— Права си — съгласи се Анди.
Глава четвърта
Минути след десет часа вечерта небето бе надвиснало мрачно над ужасяващото местопрестъпление в центъра на града. Напрегнатите и изпотени полицаи обикаляха и осветяваха с фенерите си паркинга зад порутена сграда и околния район, обраснал с плевели, където бе изоставен взетият под наем линкълн. Вратата на шофьора беше отворена, фаровете светеха, алармата даваше прекалено закъсняло предупреждение. Детектив Брюстър, извикан от дома си, стоеше до линкълна и говореше по мобифона си. Беше облечен в джинси и стара фланела, а значката и четиридесеткалибровият „Смит и Уесън“ бяха закачени на колана му.
— Май имаме още един — съобщи той на шефката си.
— Можеш ли да ми дадеш десет-тринайсет? — прозвуча гласът на Уест по телефона.
— Десет-тринайсет е все още празен — отвърна Брюстър, като се огледа наоколо. — Но не за дълго. Какъв е твоят десет-двайсет?
— Дилуърт. Тръгвам към теб по четиридесет и девета. Е. О. Т. Десет-петнайсет.
В академията Бразил бе учил как да говори по радиото и разбираше кодовете, както и защо Брюстър и Уест си служеха с тях. Нещо много лошо се бе случило, а те не искаха някой друг, например любопитен репортер, да ги подслуша. Брюстър беше уведомил Уест, че на местопрестъплението все още няма зяпачи, но не за дълго. От своя страна Уест му бе съобщила, че е на път към него и ще пристигне след по-малко от петнайсет минути.
Тя се протегна към мобифона, който бе включила в запалката. Набра някакъв номер, докато шофираше бързо. Разговорът й с началник Хамър беше кратък.
Уест погледна строго към Бразил.
— Прави всичко, което ти кажа — нареди му тя. — Това е сериозно.
Докато стигнат до местопрестъплението, наоколо се бяха струпали доста репортери, които се опитваха да се приближат до ужасната трагедия. Уеб държеше микрофон и говореше пред камерата. Красивото му лице изглеждаше искрено и изпълнено с тъга.
— Все още не е установена самоличността на жертвата, която, както първите три, застреляни наблизо, е шофирала кола под наем — съобщи Уеб за новините в единайсет часа.
Уест и Бразил си проправяха път кротко, но решително. Вървяха забързано, като избягваха насочените към тях микрофони и камери. Около тях валяха въпроси, сякаш бе избухнала някаква новинарска бомба, и Бразил бе ужасен. Чувстваше се страшно неуверен и притеснен, без да знае защо.
— Сега знаеш как е — каза Уест тихо.
Яркожълта лента за ограждане на местопрестъпления бе опъната от гората до улицата. Големите черни букви по нея повтаряха предупреждението: „Внимание. Местопрестъпление. Не влизай“. Лентата пречеше на репортери и любопитни да се доближат до линкълна и безсмислената смърт до него. В ограденото пространство чакаше линейка с работещ двигател, а детективите бяха навсякъде. Просветваха фенери, видеокамери записваха, а криминолозите подготвяха колата, която трябваше да бъде закарана за обработка в управлението.
Бразил напрегнато се опитваше да възприеме всичко и толкова се тревожеше дали ще го допуснат по-близо, че не забеляза Хамър, докато не се сблъска с нея.
— Извинете — промърмори той на по-възрастната жена, облечена в костюм.
Хамър изглеждаше сериозно разтревожена и веднага заговори с Уест. Анди огледа късата посивяваща коса, ограждаща красиво, остро лице, нисичката, но елегантна фигура. Той никога не бе срещал полицейската началничка, но я бе виждал по телевизията и на снимки и веднага я разпозна. Беше възхитен и неприкрито се вторачи в нея. Струваше му се, че наистина може да се влюби в тази жена.