Заглавието беше огромно:
УБИЕЦЪТ „ЧЕРНАТА ВДОВИЦА“ ВЗИМА ЧЕТВЪРТАТА СИ ЖЕРТВА
— А аз какво трябваше да направя? — попита Уест.
— Да го държиш далеч от неприятностите.
— Аз не съм детегледачка.
— Бизнесмен от Орландо, търговец от Атланта, банкер от Южна Каролина и баптистки пастор от Тенеси. Добре дошли в прекрасния ни град!
Хамър захвърли вестника на канапето.
— Какво ще правим?
— Излизането му с полицията не беше моя идея — напомни й Уест.
— Станалото — станало — каза Хамър, като седна зад бюрото си и набра някакъв номер. — Не можем да се отървем от него. Имаш ли представа как ще изглежда това? И то след всичко друго?
Очите й просветнаха гневно, когато секретарката на кмета отговори.
— Слушай, Рут, дай ми го веднага. Не ми пука какво прави — нареди Хамър и нервно забарабани с лакираните си нокти по плота.
Настроението на Уест, след като напусна кабинета на шефката си, беше отвратително. Не беше честно. Животът бе достатъчно тежък, а тя вече започваше да се притеснява и за Хамър. Всъщност какво въобще знаеше за нея, освен че бе пристигнала в Шарлът от Чикаго, огромния град, където задниците на хората мръзнеха през по-голямата част от годината, а мафията с лекота се справяше с държавните служители. Хамър просто бе долетяла тук, влачейки след себе си съпруга си домакин.
Бразил също не беше доволен от живота. Тази сутрин отново се тормозеше, тичайки нагоре-надолу по стъпалата на стадиона, където „Дивите котки на Дейвидсън“ бяха загубили всички мачове, които бяха играли. Анди се пресилваше и не му пукаше дали щеше да получи инфаркт, или поне жестока мускулна треска. Заместник-началник Уест беше скапан каубой, абсолютно нечувствителна, а началник Хамър въобще не се оказа такава, каквато си я беше представял. Можеше поне да му се усмихне или да го погледне, да го накара да се чувства добре дошъл. Бразил отново се затича по стълбите. Потта му оставяше мокри петна по цимента.
Хамър изпитваше огромно желание да прекрати разговора си с кмета и да му затръшне телефона. Беше й писнало от тъпия начин, по който решаваше всички проблеми.
— Чух, че според съдебния лекар тези убийства имат хомосексуална връзка — каза той.
— Това е едно от мненията — отговори Хамър. — Факт е, че не знаем със сигурност. Всички жертви са били женени и с деца.
— Точно така — иронично каза той.
— Господи, Чък, не започвай да ме тормозиш от ранна утрин — въздъхна Хамър и погледна през прозореца, през който почти успяваше да види кабинета на досадното копеле.
— Все пак тази теория изглежда доста разумна — продължи той с провлечения си калифорнийски говор.
Кмет Чарлз Сърч произхождаше от Чарлстън. Беше на възрастта на Хамър и често се чудеше какво ли би било, ако си легнеше с нея. Ако не друго, то поне щеше да й напомни за някои неща, които май бе позабравила. Преди всичко — за мястото й. Ако не беше омъжена, Сърч щеше с готовност да се закълне, че е лесбийка. Той се облегна по-удобно на високия кожен стол и започна да драска в бележника си.
— Градът и бизнесът наоколо няма да пострадат много… — опита да каже той.
— Иска ми се да те хвана и да ти строша врата — закани се Хамър. — Кога ти направиха лоботомията? Щях да ти изпратя цветя, ако знаех деня.
— Джуди — провлече той, загледан в рисунката си, като си сложи очилата, за да я разгледа по-добре. — Успокой се. Знам какво правя.
— Разбира се, че не знаеш.
Е, може би все пак беше лесбийка или поне бисексуална и говореше с дразнещия акцент на хората от Средния запад. Кметът взе червена химикалка, развълнуван от изкуството си. Драсканицата представляваше атом с орбити от малки молекули, които приличаха на странни яйца. Раждане. Това си беше истинско творчество.
За да влоши още повече и бездруго отвратителното си настроение, Уест трябваше да отиде и до моргата. Според нея Северна Каролина нямаше най-добрата система. Някои случаи се поемаха на място от доктор Одом и лабораторията по криминалистика. Други се изпращаха на главния съдебен лекар в Чапъл Хил. Иди че го разбери. Сигурно и за това беше виновен спортът. Привържениците на „Стършелите“ оставаха в Шарлът, а тези на „Тархилс“ биваха обработвани в големия университетски град.