— Треньор Уагън? — запита Бразил.
— Да.
Старият треньор се зачуди откъде непознатият младеж може да знае името му. О, Господи! Сигурно хлапето бе играло в отбора преди няколко години, а Уагън не можеше да си спомни. Това се случваше все по-често, но нямаше нищо общо с „Джони Уокър“.
— Аз съм репортер от „Шарлът Обзървър“ — бързо и не без гордост се представи Бразил. — Пиша статия за една жена, която е играла в отбора на момчетата преди доста време.
Напоследък Уагън наистина трудно си припомняше миналото, но никога не би забравил Вирджиния Уест. В „Шелби“ тогава нямаше момичешки отбор, а тя бе прекалено добра, за да не й обърнат внимание. Това бе създало истински ад. Отначало управата не искаше и да чуе за подобна идея. Това й попречи да влезе в отбора през първата година, докато Уагън се бореше със системата заради нея. През втората година най-после й дадоха възможност. Тя имаше най-силния женски удар, който Уагън някога бе виждал. Всички момчета бяха влюбени в нея и се опитваха да я ударят с топката винаги когато имаха възможност.
Тя не загуби нито един мач през трите години, когато игра тенис за треньор Уагън. В „Шелби Стар“ публикуваха няколко материали за нея, а после и в „Обзървър“, когато спечели градските и районни мачове. Уест достигна до полуфиналите на щатските състезания, където бе победена от Хап Кор, който сложи край на кариерата й като тенисист. Бразил намери статиите на микрофилм, когато се върна във вестника. Той жадно прегледа всички статии, завладян от любопитство, като грижливо си водеше бележки.
Перверзницата също бе завладяна от чувствата си, но дотук сходството между нея и Бразил свършваше. Тя седеше отпусната на креслото в мрачната всекидневна на къщичката в Дилуърт, където живееше сама, недалеч от дома на Вирджиния Уест. Двете жени не се познаваха. Извратената бе вдигнала крака на кафявата мушамена табуретка, беше свалила бикините си и дишаше тежко. За нея нямаше никаква информация, но хората от ФБР биха я профилирали като бяла жена между четиридесет и седемдесет години, тъй като женското либидо не намаляваше така рано както мъжкото. Всъщност психолозите бяха забелязали, че жените започват да откачат горе-долу по същото време, когато естрогенът им свършваше.
Поради тази причина специален агент Гил Бърд от Куантико, който работеше по серийни убийства, би определил възрастта на жената между четиридесет и петдесет, когато биологичният часовник тиктакаше само във фантазията й. Периодите й представляваха просто краят на едно бреме. Тя всъщност не желаеше Бразил. Само си въобразяваше, че го иска. Желанието й бе много по-сложно. Бърд вероятно би могъл да го обясни, ако беше официално поканен да работи по случая.
Специален агент Бърд би заключил, че е настъпило време за разплата. За всички тези години, през които жената е била лъгана, пренебрегвана, нежелана и нехаресвана. Като млада тя работеше в кафене „Гарднър Уеб“, където баскетболистите, особено Ърни Пресли, вечно сумтяха и не поглеждаха към нея, сякаш бе по-скучна и непривлекателна от мазните бъркани яйца и овесените ядки, които си поръчваха. Анди Бразил щеше да се отнася с нея по същия начин. Нямаше нужда да го познава добре, за да докаже правотата си. На този етап от скучния си живот тя предпочиташе да се забавлява с него по собствения си извратен начин.
Щорите бяха спуснати, телевизорът работеше тихо и показваше стар филм с Катрин Хепбърн и Спенсър Трейси. Жената шептеше задъхано в слушалката, произнасяйки думите бавно и провлечено.
— Видях те да шофираш. Да сменяш скоростите. Нагоре и надолу с висока скорост…
Властта й над него беше най-вълнуващото нещо, което бе изпитвала в скапания си живот. Едва се сдържаше, когато си помислеше за унижението му. Контролираше го така пълно, сякаш младежът бе куче или риба в аквариум. Сърцето й заби възбудено, когато на другия край на линията настъпи тишина, а Катрин Хепбърн влезе в спалнята, облечена в сатенен халат. Каква невероятна хубост. Перверзницата я мразеше и искаше да смени канала, но нямаше свободна ръка.
— Начукай си го — най-после се обади Бразил. — Имаш позволението ми.
Жената не се нуждаеше от позволение.
Пакър прочете последната и най-добра статия на Анди.