— Не. Изглеждаш ми уморена.
— Е, наистина съм уморена. Така че, лека нощ.
— Ще те изпратя.
— Няма да се борим.
Но Джона тръгна до нея и, дяволите да го вземат, бе до входа една крачка преди нея. Без да казва нищо, само я погледна с невъзможно зелените си очи и й отвори вратата.
— След малко ще трябва да направя реверанс — процеди тя през зъби.
Той се ухили, пъхна ръце в джобовете си и прекоси с нея фоайето.
— Оттук вече мога да си стигна.
— Ще те изпратя до вратата ти.
— Да не сме били на среща!
— Липсата на сън те прави раздразнителна. — Влезе с нея в асансьора. — Не, чакай, ти винаги си раздразнителна. Грешката е моя.
— Аз не те харесвам. — Али натисна бутона за четвъртия етаж.
— Слава Богу, че изяснихме това. Бях се уплашил, че си започнала да се влюбваш в мен.
Движението на асансьора разклати и без това вече нестабилното й равновесие. Тя залитна и Джона я хвана за рамото.
— Престани.
— Не.
Али се опита да се отскубне, той я хвана по-здраво.
— Не се притеснявай, Флечър. Ти спиш права. Кой номер е твоят апартамент?
Бе прав и бе глупаво да се преструва, че не е така, или да си го изкарва на него.
— Четиристотин и девет. Пусни ме, а? След два часа сън ще съм съвсем добре.
— Не се и съмнявам. — Ала не я пусна, когато вратата на асансьора се отвори.
— Няма да влизаш.
— Е, имах планове да те метна на рамо, да те хвърля в леглото и да правя каквото си искам с теб. Следващия път. Ключа?
— Моля?
Очите й с цвят на прегорял мед бяха замъглени, нежната кожа под тях потъмняла. Вълната от нежност, която се надигна в него, бе пълна изненада и усещането съвсем не бе приятно.
— Миличка, дай ми ключа си.
— О, колко съм глупава. — Тя извади ключа от джоба на сакото си. — И не ме наричай миличка.
— Имах предвид детектив Миличка. — Чу я как се подсмихна, докато той отключваше вратата. Извади ключа от ключалката, хвана ръката й, сложи го вътре и затвори пръстите й около него. — Лека нощ.
— Аха. Благодаря, че ме докара. — Тъй като това изглеждаше нещото, което трябваше да направи, Али затвори вратата под носа му.
Но какво лице, мислеше тя, докато залиташе към спалнята си. Такова опасно лице би трябвало да се регистрира като оръжие. Една жена, която повярва на такова лице, отива там, където й е мястото.
И вероятно се наслаждава на всяка минута.
Али смъкна сакото си и изохка, докато събуваше обувките си. После нави будилника и падна по лице на леглото. И моментално заспа.
Четири и половина часа по-късно довършваше сутрешната си среша в заседателната зала в полицейското отделение. И четвъртата си чаша кафе.
— Ще обиколим квартала — каза Али. — Може да имаме късмет. В такива райони хората се грижат един за друг. Трябва да е имало някаква кола, с която престъпниците са стигнали до къщата и са изнесли поне част от откраднатите вещи. Спортното беемве, което са отмъкнали, не може да отиде далеч. Имаме пълното му описание и сме го обявили за общонационално издирване.
Лейтенант Киники кимна. Той бе набит мъж на около четиридесет и пет години, който харесваше как пагоните седят на раменете му.
— „Небесен огън“ е ново поле за действие за тях. Искам двама души да отидат да проучат нещата там. Неофициално облекло — добави той. — Да не вдигаме шум.
— Хикмън и Карсън проверяват заложните къщи, натискат известните прекупвачи на крадени вещи. — Али погледна към двамата си помощници.
— Засега нищо — вдигна ръце Хикмън. — Ние с Лидия имаме някои сигурни източници и сме вдигнали пара. Никой нищо не знае. Обзалагам се, че този, който стои зад това, има външен канал.
— Поддържайте парата — нареди Киники. — А какво става със застраховките?
— Нищо — отвърна Али. — Имаме девет удара и пет различни застрахователни компании. Още се опитваме да намерим връзка, ала засега сме в задънена улица. Няма нищо общо между жертвите. От деветте случая имаме четири различни банки, три различни брокерски компании, девет различни доктори, девет различни местоработи. — Разтърка схванатия си врат и продължи по списъка си: — Две от жените ходят в един и същ фризьорски салон, но при различни фризьорки и в различни часове. Ползват различни пунктове за химическо чистене, различни автомонтьори. Две от семействата през последните шест месеца са ползвали услугите на един и същ доставчик и сега го проверяваме, ала не вярвам, че ще излезе нещо. Единственото общо засега е нощният живот в града.
— Дай ми анализ на „Блекхоук“ — поиска Киники.
— Заведението върти сериозен оборот — започна Али. — Събира доста голяма клиентела, която се мени, макар че това са все хора от горната прослойка. Двойки, самотни, търсещи плячка, групи. Има добра охранителна система. — Разсеяно потърка очи, усети се и сведе поглед. — Има камери и аз се опитвам да получа записите. Слоун обикаля навсякъде и има достъп до всички места. В бара има шест маси, а в клуба тридесет и две. Ако се събере компания, ги съединяват. Има гардероб, но не всички си правят труда да си оставят нещата там. Не мога да преброя колко чанти останаха по масите, когато започнаха танците.