— Аз също. Както и работите на жена му, Браянт Мичъл. До тази снимка е една от нейните, възрастните хора, които се държат за ръка на автобусната спирка.
— Доста голям контраст, отчаяние и надежда.
— Животът е пълен и с двете.
— Очевидно.
Али продължи да обикаля. Имаше гардероб, затворен, заключена врата и до нея нещо, което вероятно беше баня. Помисли за сексуалните вибрации, за които бе говорила Лидия Карсън. О, да, тази стая бе пълна с тях, само дето не пушеше.
— А тук какво има? — Посочи с пръст към друга врата.
Вместо отговор той с жест я покани да види сама.
Тя отвори вратата и въздъхна от удоволствие.
— Ето това вече е нещо. — Напълно оборудваният гимнастически салон я привличаше много повече от леглото с размер на малко езеро.
Джона я гледаше как прокарва пръст по уредите, как повдига гирите, как разсеяно се върти в кръг. Много показателно, помисли той, че изсумтя, като видя леглото, а само дето не се просълзи при вида на неговия гладиатор.
— Имаш сауна? — Али залепи нос върху малкото прозорче на дървената врата и в гърдите й се надигна завист.
— Искаш ли да я опиташ?
Тя обърна глава, колкото да му хвърли един поглед. И отново изсумтя.
— Това е доста голямо разточителство, след като на две минути път имаш фитнес клуб с всички услуги.
— Първо, фитнес клубовете имат членове. Освен това имат работно време. Това второ. А и не обичам да използвам чужди уреди.
— Това трето. Ти си придирчив човек, Блекхоук.
— Така е. — Джона извади от хладилната витрина бутилка вода. — Искаш ли?
— Не. — Али остави гирата и тръгна към вратата. — Е, благодаря за екскурзията. А сега лентите, Блекхоук.
— Да, часовникът върви. — Той отвори бутилката и отпи. — Знаеш ли какво ми харесва в работата нощем, детектив Флечър?
Тя демонстративно насочи поглед към леглото и после обратно към него.
— О, мисля, че мога да си представя.
— Е, и това го има, но нещото, което наистина ми харесва в нощната работа, е че винаги е това време, което искаш да бъде. Моето любимо време е три часът. За повечето хора това е трудно време. Ако не го проспят, това е времето, когато съзнанието се събужда и започва да се тревожи какво човек е свършил или не е свършил този ден, или какво ще свърши или няма да свърши следващия или по-следващия, и така до края на живота.
— А ти не се тревожиш за вчера или за утре.
— Ако го правиш, губиш много от настоящето. То е прекалено малко, за го заобиколиш.
— Аз нямам много настояще, за да седя тук и да философствам с теб.
— Почакай една минутка. — Джона се приближи до нея и се облегна на едната страна на вратата, докато Али се облягаше на другата. — Повечето хора, които идват в моето заведение, са нощни птици, или поне такива, които биха искали да си спомнят кога са били нощни птици. Повечето сега имат работа, която си плаща усилията и ги прави отговорни граждани.
Тя взе от ръката му бутилката с вода и отпи.
— Твоята работа си плаща усилията.
Той се засмя. Внезапната промяна на настроението бе едно от нещата, които го привличаха към нея.
— Искаш да кажеш, че аз не съм отговорен гражданин? Моите адвокати и счетоводители не биха се съгласили с теб. Ала аз имах предвид, че хората идват тук, за да забравят за малко за своите отговорности. За да забравят, че часовникът върви и че трябва да са на работа в девет сутринта. Аз им давам място без часовници… Поне до последната поръчка.
— А това означава? — Али му върна бутилката.
— За момент забрави за фактите. Гледай към сенките. Ти си тръгнала на лов за нощни птици.
Той също бе нощна птица, помисли тя. Много нощна птица, с черната си грива и студените си котешки очи.
— За това не споря.
— Но мислиш ли като тях? Те са уловили своята жертва и когато се движат, се движат бързо. Би било по-малко рисковано, би им дало повече време да огледат пейзажа, ако изчакваха да направят своя ход през деня. Да набележат жертвите, да разучат графика им — кога отиват на работа, кога се връщат. Биха могли да го разберат за два дни. — Джона вдигна бутилката и отпи. — Това би било по-ефикасно. Защо не играят по този начин?
— Защото са арогантни.
— Да, ала това е само най-горният пласт. Задълбай надолу.
— Обичат предизвикателството, риска.
— Точно така. Те търсят силни емоции и обичат възбудата от това, че работят на тъмно.
Не само я раздразни, а я и смути, че пътят на мислите му толкова плътно следваше нейните мисли.
— Мислиш, че това не ми е идвало досега наум?
— Предполагам, че си се сетила, но се чудя дали си проумяла, че хората, които живеят нощем, са винаги по-опасни от живеещите през деня.