— Изглежда, че сега си изцяло моя. — Джона изтупа ризата си, сякаш чистеше досадни прашинки. — Обаче ако ще започваш да ме използваш, предпочитам да го направим вътре.
— Не е смешно.
— Не е. — Той се вгледа в лицето й, видя помръкналите й очи и съжалението в тях. — Виждам, че не е. Извинявай. Защо не дойдеш за няколко минутки в моя кабинет, докато се успокоиш?
— Добре съм. — Но Али се извърна и измъкна шнолата от косите си, сякаш изведнъж се бе оказала много стегната. — Сега не ми се говори за това.
— Добре. — Джона сложи ръце на раменете й и започна леко да я масажира, за да разсее напрежението. — Все едно си почини една минутка.
— Мразя той да ме докосва и се чувствам гадно, че мразя. Не мисля, че това е застрашило прикритието ми.
— Не. Според Пит в заведението е влязъл някакъв глупак, ти си се ядосала и си го изхвърлила.
— Ако някой пита, аз ще се придържам близо до истината. Бивш приятел, който продължава да ме тормози.
— Тогава престани да се безпокоиш. — Джона я обърна към себе си. — И престани да се чувстваш виновна. Не можеш да бъдеш отговорна за чувствата на някой друг.
— Разбира се, че си отговорен ако си допринесъл за тях. Както и да е. — Тя потупа ръката му на рамото си. — Благодаря. Щях да се справя и сама, но благодаря.
— Няма защо.
Не се сдържа, наведе се към нея и я привлече към себе си. Видя как клепките й се притвориха, как устните й се протегнаха към неговите. И бе на един дъх разстояние от нея, когато ги обля ярка светлина.
— О… Извинявайте. — Френи стоеше в рамката на вратата на кухнята, хванала в едната си ръка запалка, а в другата цигара.
— Не. — Али се отскубна, бясна на себе си, че бе забравила какви са й приоритетите. — Тъкмо се връщах. Вече закъснявам. — Хвърли един поглед към Джона и бързо влезе вътре.
Френи изчака вратата да се затвори след нея, после влезе вътре и се облегна на стената.
— Е… — каза тя.
— Е…
Френи издуха облак дим.
— Красива е.
— Да.
— И умна. Личи си.
— Да.
— Точно твоят тип.
Този път той наклони глава:
— Така ли мислиш?
— Разбира се. — Френи поднесе цигарата към устните си и връхчето й проблесна в полумрака. — Класата си личи. Подхожда ти.
Притесняваше се да танцува около истината с един стар приятел, притесняваше се повече, отколкото бе очаквал.
— Ще видим колко си подхождаме.
Тя сви рамене. Ала вече бе видяла. Двамата си подхождаха като ключ и ключалка.
— Проблеми ли имаше с този костюмар?
Джона погледна към посоката, в която бе тръгнал Денис.
— Нищо особено. Един бивш, на който не му харесва да е бивш.
— И аз си помислих, че е нещо подобно. Е, ако има значение, аз я харесвам.
— Има значение, Френи. — Той се приближи до нея и я погали по бузата. — Ти имаш значение и винаги си имала.
Пета глава
Шест дни след обира у Чембърсови Али стоеше в кабинета на лейтенанта. За да спести време вече си бе облякла сервитьорската униформа, с която щеше да бъде вечерта. Значката й бе в джоба на панталоните, а пистолетът бе привързан малко над глезена.
— Не сме успели да проследим и една открадната вещ. — Тя знаеше, че не това искаше да чуе той. — Няма новини от улицата. Дори бездънните извори на Хикмън са пресъхнали. Който и да дърпа конците на тази история, е умен, прикрит и търпелив.
— Вече цяла седмица си в „Блекхоук“.
— Да, сър. Не мога да ви кажа нищо повече, отколкото можех първия ден. От лентите от охранителната камера и собствените си наблюдения съм установила няколко постоянни посетители. Но никой не се откроява. Иначе прикритието ми е сигурно.
— За щастие. Затворете вратата, детектив.
Стомахът й малко се сви, ала Али изпълни заповедта и двамата останаха в остъкления кабинет, отделени от шума в помещението зад прозрачната стена.
— По въпроса за Денис Овъртън.
Знаеше, че ще се стигне до това. След като бе направила оплакване до окръжния прокурор, бе неизбежно част от огъня да рикошира и върху нейната служба.
— Съжалявам за инцидента, лейтенант. Обаче начинът, по който се развиха нещата, в края на краищата затвърди прикритието ми.
— Не това ме тревожи. Защо досега не си съобщила за поведението му на окръжния прокурор? На мен?
И двамата чуха непроизнесеното „на баща ти“.
— Това беше мой личен проблем и, до последния инцидент, в личното ми време. Надявах се, че ще се справя с него, без да ангажирам моите началници или началниците на Денис.
Той разбираше отбранителната й позиция, защото разбираше нея.