Красивите му светлозелени очи я пронизаха в мига, в който влезе, останаха спокойни и не издадоха нищо.
Не я бе докосвал от онази нощ зад клуба и почти нищо не й бе казал. Така бе най-добре, повтаряше си тя. Ако човек смесва работата и секса, ще се изложи в едното и ще се опари от другото.
Ала й бе трудно да го вижда нощ след нощ, да остава достатъчно близко, за да поддържа илюзиите си и да не може да направи цяла крачка напред или назад.
И да го желае, както никога не бе желала някой друг.
Свали си якето и се зае за работа.
Убиваше го, сантиметър по сантиметър. Джона знаеше какво бе да желаеш една жена, от която кръвта ти да кипи и в главата ти да се въртят разни образи. Това бе нещо като глад, който бавно се надига в стомаха и го разяжда, докато не бъде удовлетворен.
Никоя друга жена не му бе причинявала болка.
Той носеше вкуса й в себе си. Не можеше да се отърси от него. Това само по себе си бе вбесяващо. То й даваше предимство, което никога не бе позволявал на никого. Фактът, че тя изглежда не го знаеше, не омаловажаваше слабостта му.
А когато си слаб, си уязвим.
Джона искаше разследването да свърши. Искаше тя да се върне в нейния си живот, в нейния си свят, за да може той да възстанови равновесието в своя.
После си спомняше как се бе взривила срещу него, как устните й изгаряха под неговите, как пръстите й се свиваха на юмруци в косите му. И започваше да се безпокои, че никога вече няма да се почувства здраво стъпил на земята.
— Добре че наблизо няма някое ченге.
Пръстите на Джона стиснаха силно чашата, но когато се обърна към Френи, очите му бяха спокойни.
— Какво?
Тя взе една бира, отвори я и я сервира.
— Един мъж може да го арестуват, задето гледа така някоя жена. Мисля, че се наричаше целенасочено или нещо подобно. Какво целиш е съвсем ясно, поне когато тя не гледа към теб.
— Наистина ли? — И това, осъзна той, бе още една тревога. — Значи трябва повече да се наблюдавам.
— Тя доста наблюдава — измърмори Френи, когато Джона се отдалечи.
— На ума му има грижи — отбеляза Уил. Той обичаше да идва в нейния край на бара, за да вдъхне аромата на косите й или може би да успее да спечели от нея една усмивка.
— На ума му има жена. И съвсем не се чувства сигурен с нея. — Тя му намигна и му сипа едно безалкохолно питие, от което Уил в работно време пиеше литри.
— Жените никога не са тревожили човека.
— Тази го тревожи.
— Е… — Той отпи и огледа тълпата край бара. — Хубава е.
— Не е това. Външният вид е само на повърхността. Тази му е влязла под кожата.
— Мислиш ли? — Уил подръпна късата си брада. Той не разбираше жените и нямаше претенции да ги разбира. За него те бяха просто невероятни същества с изумителна сила и прекрасни форми.
— Не мисля, знам. — Френи го потупа по ръката и сърцето му запърха в гърлото.
— Два коктейла „маргарита“, с лед и сол, две наливни бири и сода с лимон. — Джан остави таблата си и закачливо погъделичка Уил по рамото. — Здрасти, голямо момче!
— Здрасти, Джан. — Уил се изчерви. Винаги се изчервяваше. — По-добре да пообиколя клуба. — Бързо се отдалечи.
Френи поклати глава:
— Не бива така да го дразниш.
— Не мога да се въздържа. Толкова е сладък. — Тя отметна назад косата си. — Слушай, тази вечер има купон. Като затворим, отивам там. Искаш ли да дойдеш с мен?
— След като затворим, аз ще си бъда у дома, в малкото си легълце, и ще сънувам Брад Пит.
— Сънищата доникъде няма да те доведат.
— Аз ли не знам — измърмори Френи и включи шейкъра.
Алисън носеше пълна табла с празни чинии, а в тефтера, пъхнат в престилката й, бяха записани поръчките за две маси. Само половин час след началото на смяната, помисли си. Нощта щеше да е дълга. По-дълга, разбра тя, когато забеляза, че Джона идва към нея.
— Алисън, искам да говоря с теб. — За нещо, за каквото и да е. Само пет минути насаме с теб. За съжаление. — Би ли се качила в кабинета ми по време на почивката си?
— Някакъв проблем ли има?
— Не — излъга той. — Няма никакъв проблем.
— Добре, но кажи на Уил. Той брани пещерата ти като вълк.
— Вземи си почивката сега. Ела с мен.
— Не мога, чакат ме жадни хора. Ала ако е нещо важно, ще се измъкна веднага щом мога. — Тя бързо се отдалечи, защото бе доловила онази жарава зад думите му, която й казваше, че това, което иска Джона, няма нищо общо с работата.
Спря на мястото си до Пит и си заповяда да се овладее. Тъй като той забавляваше трима от седналите на високите столове с някакъв дълъг и сложен виц, Али използва времето да отпусне крака и да огледа масите и бара.