Выбрать главу

Една двойка на по около двадесет и няколко години, които изглеждаха в разгара на спор. Трима чиновници с разхлабени вратовръзки, обсъждащи бейзбола. Флирт в начален етап между една сама жена и по-добре изглеждащия от двама мъже на бара. Много погледи и усмивки.

Още двама на една от масите, които се смееха на някаква своя си шега, хванати за ръце и флиртуващи, въпреки че на ръцете им имаше венчални халки. Женени, щастливи и финансово обезпечени, ако можеше да се съди по скъпата чанта, преметната през облегалката на стола на жената и обувките в същия стил.

На съседната маса друга двойка водеше спокоен разговор, който изглежда доставяше удоволствие и на двамата. Тук също имаше интимност, забеляза тя. Езикът на тялото, жестовете, усмихващите се погледи над глътки вино.

Али завиждаше на това може би спокойно удоволствие да има някой, който би седял от другата страна на масата в едно претъпкано заведение и би гледал само нея, би се интересувал от това, което тя казва, и от онова, което няма нужда да казва.

Това го имаше и между нейните родители, този естествен ритъм, това уважение, което придаваше реални измерения на любовта и привличането.

Ако бе толкова прекрасно да се наблюдава такова нещо, мислеше Али, колко ли по-прекрасно би било да се преживява?

Докато мислеше за това, чу как избухна смях след края на вица на Пит. Даде поръчката си, като слушаше разсеяно в бъбренето около себе си и непрекъснато оглеждаше движенията и лицата.

Видя как двойката, която се държеше за ръце, направи знак на Джан и жената посочи нещо в менюто, когато сервитьорката се приближи към масата да вземе поръчката им. Джан се наведе, прикри устата си с ръка, завъртя очи и жената се разсмя.

— Колкото по-горещо, толкова по-добре — заяви тя. — Масата ни в клуба е запазена чак за осем, така че ще имаме много време да се охладим.

Когато Джан си записа поръчката и се отдалечи, Али се усети, че се усмихва на начина, по който мъжът поднесе ръката на жената към устните си и я захапа по кокалчетата на пръстите.

Ако не бе този пристъп на завист, който привличаше вниманието й към тях, можеше и да не забележи. И сега й отне няколко секунди, за да осъзнае, че картината се бе променила.

Чантата на жената все още висеше на облегалката на стола й, но под различен ъгъл, а ципът на външния джоб не бе докрай затворен.

Али застана нащрек и първата й мисъл бе да се съсредоточи върху Джан. И тогава го видя. Втората жена, седнала с гръб към първата, все още се усмихваше на своя компаньон, докато под масата, ловко и без да бърза, пусна връзка ключове в чантата, която държеше в скута си.

Бинго.

— На луната ли отиде, Али? — Пит я потупа с пръст по рамото. — Не вярвам някой там да чака водка и тоник.

— Не, тук съм.

Жената се изправи и пъхна чантата си под мишница. Али вдигна таблата си.

Метър и шестдесет и пет, оцени тя. Към петдесет и пет килограма. Кестенява коса, кафяви очи. Към четиридесетте, с матова кожа и силни черти. И точно в момента се запътваше към дамската тоалетна.

За да не наруши прикритието си, Али бързо влезе в клуба, забеляза Уил и пъхна таблата в ръцете му.

— Извинявай, на осма маса чакат тази поръчка. Кажи на Джона, че трябва да говоря с него. Имам да свърша нещо.

— Но…

— Трябва да свърша нещо — повтори тя и бързо тръгна към тоалетната.

Вътре огледа вратите и зад една от тях видя обувките, които търсеше. Сега жената вземаше восъчен отпечатък от ключовете, заключи Али и се обърна към един от умивалниците. Пусна водата, наблюдавайки обувките. Щеше да отнеме само няколко минути, ала й трябваше спокойствие. Доволна излезе.

— Али? Масите се пълнят. Къде е таблата ти?

— Извинявай… — усмихна се тя умолително на Бет. — Малка непредвидена случка. Ще побързам.

Али улови погледа на един от членовете на своя екип и спря до масата му.

— Бяла жена, малко под четиридесет години. Кестенява, кафяви очи. След минута ще излезе от тоалетната. Тъмносиньо сако и панталон. Седи в бара с бял мъж, малко над четиридесетте, посребрена коса, сини очи, зелен пуловер. Дръжте ги под око, но не се намесвайте. Според плана.

Върна се в бара да вземе още една табла. Мъжът със зеления пуловер плащаше сметката. Изглеждаше спокоен, ала Али забеляза, че погледна часовника си и насочи очи към дамската тоалетна.

Жената се върна, но вместо да седне, застана между масите и се наведе да вземе късата черна пелерина, която бе преметнала през стола. За секунда тялото й закри погледа, после се изправи, усмихна се на спътника си и му подаде пелерината.

Ловки ръце, забеляза Али. Много ловки.