— Жалко, хубава кола.
— Аха. — Тя забрави за нея в момента, в който с вой се понесоха по междуградското шосе.
На една пресечка от къщата на Барне изскочи от колата и налетя на Хикмън.
— Казвай какво става!
— Не бързаха да дойдат тук. Балу и Диц бяха първите, които ги проследиха, и казаха, че са карали като примерни граждани, не са превишавали разрешената скорост, давали са мигач на завоите. Жената е била предпазлива, обадила се е по мобилния си телефон. Когато излязоха на шосе тридесет и шест, следенето поех аз. Спряха да заредят и жената се качи отзад. Карат хубав микробус. Тя правеше нещо там отзад, но не можах да се приближа достатъчно, за да видя.
— Правела е ключовете. Обзалагам се на двуседмичната ти заплата, че в микробуса имат ключарска работилница.
— Приличам ли ти на човек, който се хваща на губещи басове? — Той огледа притихналата улица. — Както и да е, тук имаше една група, която чакаше. Заподозрените са били забелязани да паркират микробуса на една пряка от адреса на жертвите. Минали са по улицата, стигнали са до вратата и са я отключили, сякаш къщата е тяхна.
— Барне каза, че имат охранителна система.
— Алармата не се включи. Вътре са вече от десет минути. Лейтенантът те чака. Районът е блокиран, къщата е обградена.
— Тогава да се размърдаме и стига сме говорили.
Хикмън се засмя и й подаде един радиотелефон.
— Мятай се на седлото!
— Господи, обичам каубойски приказки.
Движеха се бързо и без да вдигат шум. Али забеляза полицаите, разположени на улицата зад дърветата, в сенките, в колите.
— Радвам се, че успя да дойдеш на партито, детектив. — Киники кимна към къщата: — Куражлии са, а?
Лампите бяха запалени, прозорците на първия и втория етаж уютно светеха. Али видя бледа сянка под долния прозорец.
— Диц и Балу покриват отзад. Обградили сме ги. Какъв е твоят план?
Али бръкна в джоба си и извади ключовете.
— Приближаваме се от всички страни и влизаме отпред. Докато се придвижваме, една от радиоколите да препречи входната алея. Да блокираме този път.
— Дай заповед.
Тя вдигна радиостанцията да разпредели позициите и да даде нареждания. И в този момент адът се разтвори.
Три изстрела раздраха въздуха, ответният огън се сля с ехото. Докато Али вадеше пистолета си, чу викове по радиостанцията:
— Диц е ранен! Ранен полицай! Стрелецът е бял, насочва се на изток пеша. Ранен полицай!
От всички страни към къщата се втурнаха полицаи. Али стигна първа до вратата и влезе приведена. Кръвта бучеше в ушите й. Хикмън бе зад гърба й и по неин сигнал пое по стълбите, а тя зави надясно.
Някой крещеше. Чуваше се като през мъгла. Лампите блестяха.
Къщата се разтвори като ветрило. Али съобщи описанието, което й бе дал Барне, и тя и останалата част от отряда се разпръснаха. На всяка врата беше първа, обхождаше стаята с пистолета си, както бе учена.
Отвън се чуха още приглушени изстрели. Али се обърна натам и видя, че плъзгащата се врата на помещение, което приличаше на малък солариум, не бе съвсем затворена.
Долови аромат, много женски, и, следвайки инстинкта си, обърна гръб на изстрелите и се втурна към вратата. Видя как жената, само като силует, тича с всички сили към елин ред декоративни дървета.
— Полиция! Спрете на място!
Десетки пъти щеше да се връща пред очите й. Жената продължи да тича. С изваден пистолет Али хукна след нея, като крещеше предупредително и викаше в радиостанцията в ръката си съобщения — за местоположението си и ситуацията.
Чу зад себе си викове и стъпки от тичащи крака.
Щяха да пресекат пътя й, помисли Али. Щяха да пресекат пътя й още преди да бе стигнала до двуметровата ограда.
Нямаше къде да избяга.
Набра преднина. Долавяше във въздуха и парфюма, и паническата пот на жената. Лунната светлина изтръгна от сенките тъмната къса коса и късата черна пелерина.
И когато жената се обърна, както бягаше, светлината се отрази от хромирания револвер в ръката й.
Али я видя как го вдигна и, сякаш не се отнасяше за нея, с изненада усети топлината на куршума, който прелетя край главата й.
— Хвърлете оръжието! Веднага!
И когато жената се завъртя и пистолетът подскочи в ръката й, Али стреля.
Видя я как залитна, чу я как ахна и чу как пистолетът тупна на земята. Но това, което щеше да си спомня, това, което щеше като киселина да разяжда съзнанието й, бе тъмното кърваво петно между гърдите на жената.
Само вкорененото до мозъка на костите обучение я накара да изтича и да настъпи с крак пистолета.